Ботаника – непознатите чудновати растения

Подозирали ли сте, че може да съществуват растения-туристи, растения, които говорят, дървета, които не горят, дървета, съдържащи електричество…? Отговорът може би се крие в „потайната“ ботаника. Въпреки огромния брой познати и изучени досега растения човек използва за своите нужди едва една десета част от тях, т. е. около 30 000 вида, а отглежда още по-малко – към 20 000.

Неизчерпаемо е многообразието сред растенията. Освен техните стъбла характерни са и цветовете им. При едни те достигат нищожни размери, а при други – огромни, както е случаят с рафлезия арнолди. Нейният цвят има радиус почти 1 м, а тежината при някои представители на това интересно растение понякога надвишава 10 кг.

Колкото и невероятно да звучи, но и сред растенията се срещат „туристи“. Някои стигат до подножието на планините, други „катерят“ хребетите, по-смелите покоряват върховете, а храбреците се реят във висините, където и орелът рядко размахва криле. На височина 2700 м може да се намерят около 260 вида цъфтящи растения, на 3500 м – 50 растителни вида. Типичен представител на високопланинските растения е гледчерното лютиче (4275 м). На височина 5800 м ще намерите тибетския еделвайс, а над него е само мъховидната пясъчница.

Някои растения са способни да озадачат и най-добрите строителни специалисти. Природата-архитект съзижда не само здраво, но и извънредно икономично. В нито едно растение няма излишна част или ненужно усложнено анатомично устройство. Срещат се растения с много малки размери, както е при гладницата, висока само 1 см. В другата крайност се намира австралийското евкалиптово дърво, върхът на което достига до 155 м.

Между растенията се намират и такива, които не обичат заседналия живот. От време на време те напускат постоянното си местожителство и предприемат смели пътешествия. Такова растение е селагинелата, която принадлежи към плавуновите растения. Ако условията на живот се влошат, тя извлича корените си от земята, омотава се около тях като топка и се движи с помощта на вятъра.

По света се срещат още много други растения, чието устройство и начин на живот са твърде интересни. Типичен пример е растението хаблахор, което вирее в Патагония. То е забележително не със своята външност и багри, а с това, че може да говори. Призори неговите чашелистчета се разтварят, след което бавно се отваря и цветът. При това разтваряне белезникаво обагрените цветни листчета се търкат едно о друго и предизвикват шумолене, което отблизо имитира неясен човешки шепот.

Чудновати представители на растителния свят можем да намерим и сред дърветата. Най-малките дървета са бонзаите, които обикновено растат в саксия. Колкото и да са малки тези декоративни дървета лилипути, те все пак са доста големи в сравнение с гренландския бряст, чиято нормална височина достига едва 8 см.

В един от най-красивите паркове на Калифорния – Лилей Редвууд, расте дърво-великан, чийто ствол има обиколка 80 м. Характерно за него е, че сърцевината му е бързо загнила. По-късно хората са я издълбали и премахнали напълно. В дънера на това дърво е  изграден уникален ресторант. На миниатюрните масички може да се поберат 10-15 души, за които готвачите от кухнята, намираща се също в дървото, приготвят ястията.

В Еквадор и Бразилия расте едно причудливо дърво, наричано от местните жители дървото-крава заради неговите ценни сокове. Тези дървета са високи, с гладка кора и лъскави кожести листа, наричани сорвейри.

В основата на думата сорвейр лежи глаголът бозая. Млечното дърво е много ценено, тъй като при нараняване на кората, отделя сок, който по вкус и цвят, та дори и по химичен състав малко се отличава от млякото.

Всички дървета имат свойството да горят. Но съществуват и такива, които са същински „пожарникари“. Един от представителите на тези огнеборци расте в Бразилия по течението на река Амазонка. Наглед по нищо не се отличава от останалите дървета. Но не гори. Способността му да не обгаря и при най-силния огън се дължи на многото минерални вещества и соли, които се съдържат в него. В Южна Америка се среща друго подобно дърво – Ropalla obovata (шапаро). Външният му вид наподобява дърво, което като че ли току-що е претърпяло последствията от пожар. Клоните и стъблото му са чудновато нагърчени, листата му – корави и плодовете – превърнати в шишарки. Високо е около 6 метра, а дебелината на дънера рядко надвишава 30 см. Огнеупорността на дървото се дължи не на минерални вещества, а на особеното устройство на неговата кора, която е дебела само 10-12 мм, но за сметка на това е многопластова, като всеки пласт е плътно прилепен към другия, което създава лоша топлопроводност. В своята еволюция дървото е отишло дотам, че вместо вреда, то извлича полза от пожарите. Семената на шапаро узряват преди пълното изсъхване на растителността в прериите. След това там се появяват огромните пожари и образуващите се въздушни течения разнасят семената му на далечни разстояния.

Има и още едно много интересно дърво, намиращо се в Северна Америка – омагьосаното дърво. Корените му извличат от почвата големи количества фосфор, който се препраща в стъблото, клоните и листата, където се натрупва в големи количества. Когато се смрачи, подобно на звездите дървото започва да свети все по-ярко. Срещат се и обратни случаи – в дървото се съдържа електричество – Psiloteca electrica. На всяко докосване дървото реагира с електрически удар.