В статията ще намерите интересни подвижни игри на открито. Подбрала съм такива, с които да се активира вниманието, съобразителността, движението, синхронизираните действия, комуникативните умения, редуването. Нека отворим книгата за игри на открито от раклата на баба и да започне веселбата!
Немите придворни на царя
Участниците са между 6 и 10 деца. По жребий се избира цар, който се възкачва на трона (пейка, пънче, издигнато място). Останалите играят ролята на неми придворни служители, които на всички въпроси на царя отговарят само с движения. Немите се отдалечават на около 10 метра от царския трон и се уговарят как да се обяснят с Негово височество, когато ги запита. Дохождайки до трона, немите се покланят. Царят се обръща към тях и ги пита:
– Къде сте били?
Немите започват едновременно да показват с жестове някаква работа (почистване, метене, пране, правене на прическа, готвене…)
Щом царят отгатне какво са правили неговите поданици, последните веднага се разбягват на разни страни. Царят ги преследва, докато улови някого, когото “наказва” и поставя в подножието на трона си. Останалите играчи отново отиват на една страна, избират някакъв занаят (например овощарство) и отиват при царя. Когато той ги запита: “Какво сте правили?” – те извършват едновременно ред движения от овощарството. Играта продължава до залавянето на всеки от участниците.
Подражание
Седем или осем деца застават едно зад друго. Първото дете тръгва, а другите го следват, имитирайки всичките му движения. Ако то прави големи крачки, и останалите правят големи крачки, ако се наведе, и другите се навеждат. По този начин децата правят кръг, водачът застава най-отзад и щафетата се поема от второто дете, по чиито движения групата извървява втори кръг. Следва третото дете, започва се нова пантомима и така до изреждане на всеки от участниците.
Ако някое от децата не подражава добре, губи ред и директно се озовава отзад в подражателната опашка.
Край реката
Около десетина деца се нареждат на колело и пеят:
Край реката,
край реката
играем, играем,
играем на хоро.
Колелото спира, водачът, който се намира в средата, поздравява наляво и надясно:
Приятели, видях край реката пате.
Останалите отговаря:
Пате!
И започват да имитират крякане на пате и ходене като пате.
След това водачът казва, че е видял друго животинче край реката и децата започват да имитират кукуригане, лаене, блеее и съответно да се движат като петел, куче, овца и т.н.
Вълча опашка
Осем или десет деца се нареждат едно зад друго, като се хващат за дрехата си или леко се допират с ръце. Първото дете в колоната е овенът, последното – агнето, а средните са овцете.
Вълкът, застанал отвън, се опитва да надхитри овена, за да хване агнето. Но овенът следи движенията му и постоянно се изпречва на пътя му.
Агнето от своя страна също не изпуска от очи вълка – опашката се премества ту наляво, ту надясно, затруднявайки работата на вълка. Ако той хване агнето, децата си разменят местата и играта продължава, Но ако до 3 минути вълкът не успее да го хване, тогава става или овен, или заема мястото на някоя от овцете в колоната.
Кой изяде млякото?
Десетина деца се залавят за ръце и образуват кръг. Други две деца са в ролята на млекар и котка. Котката се скрива зад някое от децата, а млекарят влиза в кръга и започва да пита всичките наловени един по един: “Кой изяде млякото?”. “Той” – отговаря запитаният, показвайки играча отдясно. Когато питащият отиде до детето, зад което се е скрила котката, и го попита: “Кой изяде млякото?” – то му отговаря “Котката”. “Къде е котката?” – пита млекарят. “Влезе в бъчвата” – уточнява детето. Идва ред да се хване котката, а тя бяга около кръга, ту се провира вътре, ту – навън. Щом млекарят хване котката, играта приключва. Ролите се разпределят наново и започва нова игра.
Поща
Децата се нареждат в кръг, като всяко от тях се нарича с името на познато село или град според местонахождението, местожителството, любимото място, курортното селище и др. Едно дете, което играе ролята на пътник, застава в средата на кръга и пита: “По кой маршрут да пътувам?”. Някой му отговаря примерно: “От Бургас за София.” Децата, които са се именували с имената на тези градове бързо си променят местата, а пътникът се опитва през това време да заеме мястото на едното от тях и се именува с името на оногова, чието място е заел.
Ако се случи, че не успее, пътникът продължава да пътува от град на град или от село на село. Понякога и сам може да посочи от къде и как да мине, като казва: “Пощата тръгва от Пловдив за Сопот”.