И още стихчета за Баба Марта

БАБА МАРТА

Още не стихнала лютата зима,

срещат децата баба любима.

Кичи ги тя и с обич нарича:

– Да сте по-бели от сняг и кокиче,

като божура с бузи червени

и като слънцето вечно засмени!

МАРТЕНСКИ ПРАТЕНИЦИ (Елисавета Багряна)

Сечко свири във комина

и не ще да си замине,

но ще го изгони вече

Баба Марта тази вечер.

И макар, че сняг прелита

и е още мразовито,

но са вече наредени

мартеничките засмени.

И погледай магазини

със накичени витрини –

сякаш алени и бели

цветове са нацъфтели.

Сякаш всекиму говорят,

че ще дойде скоро пролет

тези малки пратеници,

тези пъстри мартеници.

МОЛБА (Николай Зидаров)

Бабо Марто, с дните сини

идвай, прогони снега!

Мартенички донеси ни

да живеем без тъга.

И от твойта обич сгрени

да сме кротки и добри,

с бузки бели и червени

от усмивки и игри.

ПЕЙТЕ, КАПЧИЦИ ДЪЖДОВНИ (Магдалена Попова)

Тъмни облаци в небето

натежават изведнъж.

Гръм… Светкавица… И ето –

руква пролетният дъжд.

Хукват през глава реките.

Пролетният дъжд шуми

над полята и горите,

в планини и долини.

Дъжд – по цъфналите клони,

дъжд – в прозорците звънти,

хор от капчици дъждовни

весело навред ехти…

Пейте, капчици дъждовни,

за уханни плодове

и за ниви хлебородни

с натежали класове.

СЪНЛИВОТО МЕЧЕ

Пред хралупа чудна в горския шубрак

Меца ранобудна вече е на крак.

Пъстро птиче пее, весело цвърти:

– Мечето ти де е? Де е, я кажи ми ти?

Слуша го Мецана, взира се отвън:

– Чедо, де остана? Хайде, стига сън!

А мечето леко-леко поизтегна крак

и в леглото меко-меко си задряма пак.

МАРТЕНИЧКА

Марта, марта-мартеничке,

тебе те обичат всички.

И защото те обичам,

Баба Марта те наричам.

Баба Марта – стара,

ту ме гали, ту се кара,

ту със Слънчо ще ме сгрее,

ту пък Снежко ще довее.

БАБА МАРТА

Баба Марта наближава,

иде, иде веч.

Минзухарът съобщава,

че не е далеч.

Мартенички за децата

тя сега преде.

Да ги върже на децата,

да ги донесе.

НА БАБА МАРТА (Елин Пелин)

Плети, плети, Бабо Марто,

изплети ми мартенички,

да ги вържем на ръчички,

да излезем на полето,

да наберем иглика,

кукуряк и минзухарче,

да посрещнем гостенките –

лястовички бързокрили,

кукувица самотница,

кърко-щърко жабара,

че ни водят пролетта,

да натопли земята,

да разпука сърцата.

БАБА МАРТА (Весела Ангелова)

Баба Марта откъде ли

пак намери сто къдели?

Как можа от тез къдели

да направи куп модели?

Казват – има тя отмяна –

внучка пъргава, засмяна. 

Ден и нощ преде, завързва,

никой не подмина, бърза

тя на баба да помогне,

та навреме пак да смогне.

Мартенички дето върже,

там се радва всичко бърже.

Нищо, че е тъй красива,

нека вече си отива.

МАРТЕНИЧКИ (Веса Паспалеева)

Мартенички! – Светъл знак

на пробудената пролет.

Във гората кукуряк

ни се е засмял отколе.

С мартенички по света

всякой си ръката кичи.

Кой не чака пролетта?

Кой цветята не обича?

Мартенички! – Светъл знак

на пробудената пролет.

Колко слънце и възторг

блика в сините простори!

МАРТИНО ХОРЦЕ (Веса Паспалеева)

На хорцето всички!

Дайте си ръчица,

с песен да посрещнем

Марта хубавица!

Ако е сърдита,

в миг ще се засмее,

щом като ни чуе

радостно да пеем.

Мартенички пъстри

всеки да си върже,

цвете да напъпи

сред лехите бърже.