Днес отделям специално внимание на родния фолклор и по-точно на основните елементи от женската носия – риза, елек, пола и забрадка. Във времето, когато из цяла Добруджа кипи усилена жътва, ние си изработихме народна носия за нашата малка кукла. Ако и вие искате да си направите жътварка като нашата, ще са ви необходими разноцветна креп хартия, дървена кукла, ножичка и малко прежда при нужда да завържем нещо.
Лятната ваканция освен че е време за отдих и приятни занимания, е времето на усилена работа по прибиране на реколтата. Преди да се появят механизираните помощници в стопанствата, хората ръчно са жънели класовете. Малко след Петровден, рано-рано те излизали от домовете си, за да хванат утринната хладина. На полето през летните дни е още по-жежко и затова сред задължителните елементи в облеклото е бялата забрадка, която да предпазва главата от горещите слънчеви лъчи.
Българският фолклор познава много песни, които ранобудните жътвари пеели преди жътва, по пладне и след приключване на деня. Песента е внасяла празничност в труда, който е бил неизменна част от ежедневието. Освен обаче песента, бялата премяна също е допринасяла за особената ритуалност на жътвата. Жените обличали бели ризи, забраждали бели забрадки. Върху ризата слагали пола от фин плат, за да си помагат в работата.
Нашата жътварка също е в бяла дълга риза, която изработихме съвсем лесно – от едно квадратно парче креп хартия с малък отвор в средата, през който да прокараме главата. От червено правоъгълно парче с три прореза оформихме полата, а синьото елече не представлява нищо друго освен правоъгълник със заоблени краища, с два прореза за ръцете. За да пристегнем към тялото ризата и полата, използвахме малко светлосиньо коланче, което завързахме много внимателно. От триъгълник оформихме забрадката, като двата края прибрахме към тила, усуквайки ги леко.
