Йоаким Груев
Сполуката с българската църква в града спомогна на инициативата, вземена от епархийското училище за тържествено празнуване паметта на българските просветители. Посветено на покровителството на св. Кирила и Методия и украсено с иконата им от 1856 г., това училище за пръв път почете паметта им на 11 май 1857 г. Като нямаше още в града българска църква, учениците се задоволиха да изпеят няколко църковни песнопения пред иконата им и посветиха деня на благоговейно възпоминание за началото на българската книжнина и на народното просвещение. Така скромно отпразнувахме тоя празник в училището и на следната година. На 16 април 1858 г. аз написах и обнародвах в “Цариградски вестник” една покана, с която напомних за тоя забравен народен празник и подсетих, че народен дълг ни е да почитаме и славим паметта на нашите първоучители. Тая покана, подкрепена с частни мои писма до някои приятели, околни учители, намери благосклонен прием и 11 май 1858 г., както и в 1859 г., се отпразнува в Пловдив и в няколко общини като училищен празник без участието на народ и духовенство.
Бляскаво празнуване паметта на св. Кирила и Методия се начна в Пловдив на 1860 г., когато градът се сдоби с българска църква. На 11 май след тържествено богослужение в храма “Св. Богородица” духовенството, придружено от ученици и народ с литии, отиде в училището, дето след водосвет аз изрекох поучителна реч с обяснения на значението на празника. По обед изявени българи с челядта си и ученици прекараха деня с песни и веселби на едно избрано място извън града. Така се положи начало на тържествено празнуване празника 11 май, който от година на година се обобщи не само по цялата Пловдивска епархия, но и по цяла България, и от училищен празник, какъвто беше изпърво, достигна да стане всеобщ народен Великден.