Сценарий за Деня на Св. Кирил Философ – 11 май

(подходящо за ученици от осми клас)

Замисъл: Пресъздаване на спора на Св. Кирил Философ с триезичниците.

Действащи лица: Целият клас. 

Музика: “Марие, Дево Чистая”, “Благослови душе моя, Господа”, “Полиелей на българката”, “Достойно ест”

Празникът на Светите братя Кирил и Методий е и празникът на българските училища и на българския народ! Какви трепети тоя ден възбужда във всяка българска душа, каква зарѝста, чиста, мила радост лъхва въз нас от тоя майски ден заедно с миризмите на люляка и здравеца!

Има някаква великденска тържественост в тоя ден, светъл и благодатен. Защото и 24 май (по стар стил 11 май) е един Великден, Великден на духа и просветата, на възкресението на новите надежди и през векове заспалите сили на един народ, лишен от велики традиции и жаден за тях.

(Звучи “Полиелей на българката” на Йоан Кукузел, на чийто фон чете разказвачът.)

Летописец: Свикал един ден Бог ангелите на всички народи и ги попитал на кой народ що трябва, за да му бъде добре. Ангелът-закрилник на гърците, като се поклонил дълбоко, отвърнал, че народът му се нуждае от земя. Дарил го Господ с много земя. Поклонил се на свой ред ангелът на латините и поискал от Господ остър ум за своя народ. След него ангелът на франките измолил за народа си голяма сила… и така Господ раздавал скъпи дарове на различните народи.

Дошъл реда и на ангела на българите. Поклонил се доземи, рекъл на Господу, че народът му земя имал колкото трябва и за повече не ламтял. И сила имал понеже побеждавал многократно враговете си. И с ум се славел….. Голямо богатство българите нямали, но нали Господ на труд ги е научил, та с труд имотни станали. Само едно им липсвало: просвета. Похвалил го Господ, че избрал най-ценния дар за народа си – духовната светлина. И така божият дух слязъл над двамата братя, българи от Солун – Кирил и Методий.

Бащата: Роди ни се син днес, в единайстия ден на месец май! Благослови го, Господи!

Майката: Да бъде благочестив и мъдър като брат си Методий!

Бащата: Вярвай, жено, Господ ще го дарува с голяма мъдрост!

Майката: Не се грижа за нищо, но само за това дете, кой в праведния път да го въведе.

Бащата: Да го изпратим в Магнаура! В наука да го посветим.

Логотетът към Кирил – От месеци си в Цариград, а вече Òмира изучи, геометрията сам разкри, диалектиката и риториката усвои.

Кирил: Велики логотете, аритметиката също ме вълнува, астрономията още, както и всички елински изкуства.

Логотетът: Кажи ми, Философе, що е философия?

Кирил: Как правилно да разбираме Божиите и човешките неща що в думи и дела се проявяват.

Логотетът: Знаеш ли, че твойта красота и мъдрост отколе ме провождат подарък да ти сторя – длъжност най-висока да ти дам.

Кирил: Дарът, Величайши, е голям за ония, които го желаят, но за мене няма нищо по-велико от учението, което нови светове ще ми разкрие.

Летописец: Но тъй като хората получили от Бога прескъпи дарове, заслепени от полученото, те започнали да пакостят на другите. Дарбите им станали не благословия, а проклятие за останалите, защото не умеели да си служат с тях. Латини и франки се сдружили – Хитростта и Силата решили да угасят пламъка на Просветата. Латините-духовници, подкрепени от франките-управници, притеснявали всячески двамата братя и искали да ги съкрушат със силата на фарисейството.

Йоан VII граматик (към Кирил Философ): Обвиниха ме, че ерес съм засявал, отлъчиха ме и насила ме изгониха от патриаршеския престол, но никой не оспори думите ми.  Вий ли, млади момко, който за моето подножие изобщо не сте достоен, Вий ли с мен ще се препирате сега?

Кирил: Излезте моля ви се, граматико, от човешкия обичай престар и Божиите закони погледнете. Както, прочее, и Вие сте от земя и душа от Бога съставен, подобно на всички други хора. Гордостта не е сред благодетелите.

Йоан VII граматик: Не подобава през есента цветя уханни да берем, нито старци да се призовават във войска, както и в словесен ръкобой да се изправи юноша срещу патриарх.

Кирил: Кажи тогава, патриарше, в коя възраст душата по-силна е от тялото?

Йоан VII граматик: На старост.

Кирил: И на каква бран те викаме – на телесна или на духовна?

Йоан VII граматик: На духовна.

Кирил: Значи по-силният сте Вие. Не търсим ни цветя през есента, нито във войска Ви викаме.

Йоан VII граматик (след дълбока въздишка): Кажи ми, младежо, тогава защо не се покланяме и не целуваме един счупен кръст, а вие не се срамите и целувате само образа на иконата?

Кирил: Кръстът е съставен от четири части и ако една от тях липсва, то той губи вече своя образ, иконата е друго – само от лицето тя отобраза извайва на оногова, за когото е нарисувана.

Йоан VII граматик: Защо, прочее, се покланяте на кръста без надпис, а икона без име не почитате?

Кирил: По образ всеки кръст подобен е на Христовия, а всички икони не носят един и същи образ.

Йоан VII граматик: Не каза ли Господ Бог на Мойсей: „Не си прави всяко подобие?“. Защо вие си правите подобия и им се кланяте?

Кирил: Ако Господ Бог бе казал: „Не си прави никакво подобие“, значи говориш с право. Но той е казал „не всяко“, сиреч – недостойно.

(Споглеждат се. Разделят се. Йоан VII граматик е с наведена глава – посрамен е от младежа. Излизат. Влиза цар Михаил. Друг ученик – пратеник на княз Ростислав носи свитък за българския цар. Чете писмото.)

„Нашите люде се отметнаха от езичеството и живеят по християнски, но нямаме такъв учител, който би ни обяснил на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като виждат това да ни последват. Затова, господарю, изпрати ни епископ и учител, който да ни научи.“

(Царят с писмото към Философа.)

Цар Михаил: Зная, Философе, че си изморен, но потребно е да отидеш в земите на моравския княз Ростислав.

Кирил: Въпреки че съм телесно болен, с радост ще отида, царю, ако имат букви за своя език.

Цар Михаил: Моят дядо и моят баща опитваха да узнаят това, но така и не узнаха, та аз ли мога да го знам.

Кирил: Кой може беседа на вода да изпише без името си да опетни с еретик?

Цар Михаил: Ако ти желаеш, то Бог може да ти даде това, от което се нуждаеш.

(Разделят се. Кирил остава сам и пада бавно на колене. С лице изправено към небесата се моли.)

Кирил: Помогни ми, Господи, осветли ме с духовна светлина, за да изнамеря онова от що безписмените се нуждаят.

(Става и започва да пише с паче перо върху пергамента бял глаголическите знаци.)

Навива го и излиза, за да потегли към Рим за освещаване на българските богослужебни книги. В ръцете си носи Библия и пергамента в тубус. Стига заедно с брат си Методий в Рим. Посреща ги тълпа недоволни черноризци.)

I Триезичник: Не се прославя Бог с това, що носите насам!

II Триезичник: Ако делото ви беше по волята на Бога, отдавна с писменост да ви бе дарил.  

III Триезичник: Само три езика за прослава Господ е избрал – еврейски, гръцки и латински.

I Триезичник: Човече, кажи ни, защо ти сега си създал книги за славяните и ги обучаваш, докато никой по-рано не ги е изнамерил?

III Триезичник: И нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин не споменуваха славяните.

II Триезичник: Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави в книгите Бог.

III Триезичник: Еврейски, латински и елински.

Кирил Философ: Не пада ли дъжд от Бога на всички еднакво? Слънцето не грее ли над всички? Не дишаме ли въздух всички еднакво? Защо обричате останалите племена да бъдат слепи и глухи?

I Триезичник: Повелята на Господ е такава.

Кирил философ: Ние познаваме много други народи, които хвалят на своя език Господа: арменци, перси, готи, хазари, араби, египтяни, сирийци. Не каза ли Давид: „Хвалете Бога, всички народи, и похвалете го, всички люде, и всяко дихание да хвали Господа!“

III Триезичник: Не са свещени ваште книги. Чия святост ви ги освети?

I Триезичник: Словата праведни навярно нелепи хули са на вашия език.

Кирил Философ: Горко вам, книжници, задето взехте ключа на познанието и сами не влязохте, и забранихте на онези, които желаеха да влязат.

II Триезичник: Къде таи се Откровение в словата ваши?

III Триезичник: В познание кога се просветихте, та мъдрост в книгите си наредихте?

Кирил Философ: Кажете ми как може човек в духа си мир да изнамери, когато не разбира значението на туй що слуша? Словата не остават ли за него само меден звън? И кой, кажете ми, превежда на терзаещия хилядите чужди думи?

I Триезичник: Кои са тези чужди думи? Как смяташ варварите с книгите си да смириш?

II Триезичник: Защо ти смяташ, че нашите проповеди остават чужди за молещите се, когато всеки път с „Амин“ молитвата им свършва?

Кирил Философ: Словото Божие от вас ли излезе или само във вас се намери? Защо затваряте слуха си за свещените слова – всеки народ на свой език да хвали Господа? Кажете ми злословието ваше кой демон подстрекава? Сам Свети Климент тука ме доведе, чиито мощи Господ ми показа.

(Триезичниците се споглеждат, обезсилени в спора с Философа. Кирил вдига пергамента с буквите.)

Благодаря на моя Бог, защото повече от всинца ви говоря езици, но в църквата желая да кажа пет слова разбрани, та и другите да поуча, отколкото с хиляда непонятни думи да стигна само до слуха им. Да бъде! Да пребъде българското слово!

(Кирил остава сам. Бавно навива свитъка с българската азбука. В това време разказвачът чете финалните слова на фона на музика. Излиза. Докато извършва двете действия, разказвачът говори.)

Летописец:

Той побеля, покри го мъдростта с вишневия цвят от белите зефири на месец май… Живя ли Философа между нас? Не. В нас живя мъдрецът… Високият му литургичен глас гори като кандило в нишката на миналото, останал зрим в сърцата ни като икона, окичена по празниците с цветя…… И дълги векове след Кирил българската буква бе знак на духовна светлина между всички славянски народи, защото тъй бе отсъдил Бог, когато раздаваше даровете.