Статията нагледно представя последователността при усвояване на урочната единица, определя основните моменти и ключови познания за класицизма в литературата. Предлага модел за водене на записки при четенето в специална концептуална карта.
Какво да разбираме под понятието класицизъм? Най-общо класицизъм означава засилен интерес към Античността и подражание на нейните цивилизационни образци.
Като период в европейската история на изкуството класицизмът обхваща периода ХVІІ и ХVІІІ, дори и началото на ХІХ век. Отличава се с това, че издига в култ естетическите постижения на Античността.
За първоизвор на красотата класицистите обявяват хармонията на Вселената и затова се стремят, подражавайки на природата, да внесат тази хармония в изображението на действителността. Според класицистите изкуството е призвано да облагороди човека и да представи неговия образ в идеален вид.
Първите опити да се определи същността на литературното направление класицизъм се предприемат още в ренесансова Италия и се основават на Аристотеловата “Поетика”. Но вместо стремежа на хуманистите към цялостно разгръщане на човешката личност, сега на преден план се извежда като самостоятелна ценност само една нейна съставка – разумът. Разсъдъчната способност се противопоставя на чувството и страстта, дългът се извисява над сърдечното влечение, а общественото добива приоритет над личното.
Разделянето на личното и общественото в човешкото съзнание получава интересен израз в трагедията на класицизма. Нейният централен конфликт се съсредоточава върху борбата между понятието за дълг и спонтанно възникналата страст в душата на героя (“Сид” на Пиер Корней).
За основател на класизицма в литературата може да се смята Франсоа Малерб, а налагането на класицистичната естетика – Рене Декарт. Класицизмът издига като единствено достоен предмет на изкуството обществено-нравствените проблеми.
Погледът на писателите се насочва към кипежа на страстите и борбата на разума с тяхната стихия. Общите постановки на класицистичната естетика предпоставят и специфичните нормативи за изграждане на формата. Най-изчистено и категорично те са формулирани от Никола Боало в неговия трактат “Поетическото изкуство” (1674). Боало определя параметрите на всяка творба на словесното изкуство като съразмерност на частите, логическа стойност и лаконизъм на композицията, простота на сюжета, простота и прецизност на изказа. Фантастиката се изключва от полето на литературата, тъй като тя би подронила устоите на рационализма. Фолклорът е обявен за проводник на суеверието. Обикновените (делничните) думи и изрази се избягват. Не се допускат дори и конкретни наименования на предмети и явления, които биха могли да внесат прекалена баналност в словесното изкуство; спазва се естетическа изисканост; избягва се ненужното украшателство.
Разцветът на френския класицизъм настъпва през 60-те и 70-те години на ХVІІ в., когато творят Расин, Лафонтен, Ларошфуко, Лафайет и Молиер. През 20-те години на ХVІІІ в. идва времето на кулминацията ва рамките на Просвещението и в услуга на просвещенските идеи за обновяване на обществото.
УСПЕХ!