Есенен сценарий – Под гъбката

(за деца във втора група на детска градина)

 

Замисъл: Театрализация на приказката „Под гъбката“ 

Действащи лица: Разказвач, Мравката, Пеперудката, Лисана, Мишката, Заекът, Врабецът, , Децата от групата

Песни: народна музика, Танцът на водата

Декор: Малка полянка с гъбка. Дървета. Облаци, от които падат капки дъжд. 

 

І Дете:

Облаче крилато по небе лети;

бисерно, пернато облаче блести.

ІІ Дете:

А горите жадни с трепет го следят –

няма ли да падне дъжд от тоя път?

ІІІ Дете:

Гледай, изгоряха билки и цветя,

ручеи запряха, славей отлетя…

ІV Дете:

Спира се тогава облакът за миг

гледай – потъмнява ясният му лик.

V Дете:

Гръм земя затресе, мръква изведнъж,

облак се надвеси, рукна порой дъжд.

 

(Следва Танцът на водата. Момичетата са с бели кърпи в ръцете. Хореографията е въз основа на имитативни движения на бурна вода, която се пени, забързва както по време на проливен дъжд. )

 

Разказвачът:

Силен дъжд настигнал мравката в гората.
Гъбка тя съзряла и под нея се поспряла.
Но дъждецът не преставал, все по-силен ставал.

Ей отнейде долетяла пеперудка бяла.

Пеперудката:

Приюти ме, мравичко сърцата, че намокриха ми се крилцата.

Мравката:

Но разбира се, тук има място, нищо че е малко тясно.

Разказвачът:

Пеперудката се подслонила, станали под гъбката двамина.
А дъждецът не преставал, все по-силен ставал.

Ето от полето види се на мишката нослето.

Мишката:

Мога ли при вас да скокна, цялата съм мокра?

Мравката и Пеперудката:

Заповядай, мила, тук има място, нищо че е малко тясно.

Разказвачът: 

Мишката се скрила, трима се събрали…
А дъждецът продължавал, все по-силен ставал.

Ето от полето тича и врабчето:

Врабчето:

От дъжда в гората мокрички са ми перата.

Мъничко да си отдъхна, та перцата да изсъхнат.

Мравката:

Малко щом се доближим и четирма ще се подслоним.

Всички:

Заповядай, Врабчо.

Разказвачът:

А дъждецът не престава, все по-силен става.

Ей от там тъдява Зайо се задава.

Зайо (тревожно):

Скрийте ме по-скоро. Лиса ме подгони.

Всички:

Бива, Зайко, бива. Ще се сместим и петима.

Лисана (оглеждайки се):

Не видяхте ли тук Зайко? Под вашта стряха ли се крие?

Мишката:

Що говориш, Кума Лисо, толкова е тясно тука.

(Лисицата избягва.)

Разказвачът:

Ето че дъждът престанал. Слънчицето пак огряло.
Изпод гъбката тогава редом всички се подават.
 И усмивки разкрасили техните лица – 

променлива, но пък щедра тя е – есента.