Как да се справим с детската истерия?

Детската истерия е нещо твърде непредвидимо и почти няма родител, който да не се е сблъсквал с този неприятен феномен. Запитвана неведнъж от разтревожени родители как да реагират, ако детето им изпадне в истерия на обществено място, реших да споделя опита си в тази статия.

Възможна ли е превенция на каприза?

Колкото е по-малко детето, толкова по-бързо можем да догатнем коя е причината за неговото спонтанно сърдене и лошо поведение. Ако малкото бебе вече прохожда, то със сигурност ще иска да пипне и вкуси от всичко, а наша задача е да предвидим кое би застрашило живота му или е вредно за него, като отстраняваме предмета от зоната на достигане (затваряме с капачета контактите, затваряме крановете на чешмата, също и прозорците). Именно това предвиждане е първият начин за справяне с истерията. Детето вижда, че никой не го смущава в обследването на средата и реално няма причина да протестира, плачейки, викайки и т. н.

Тази практика с течение навремето ще губи своята ефективност, но тя ще е спестила доста неочаквани капризни ситуации, както и ще е предотвратила доста капризи на детето. Малчуганите на 4 – 5 години намират начини да достигнат желаната цел. Ако проблемът е вещ – ограничавате достъпа до нея – спирате интернета на компютъра, прибирате подаръка добре, опасните предмети слагате извън зоната на достигане и пр. Ако истерията се случи на улицата примерно, защото има надуваем батут или малки автоматични колички, избирате друг маршрут. По този начин вашите действия са насочени пряко върху предстоящата дейност и индиректно върху протеста на детето. Тъй като „невидимо“ сте почистили средата от вредни предмети, водещи към изграждането на лоши навици.

Много често детската истерия е последица от лоша комуникация. Пример – виждаме детето с парче от счупената нова ваза и реагираме светкавично: „Как можа да го направиш?“, „Не виждаш ли?“ … То е допуснало неволна грешка и вместо да бъде разбрано, едва ли не е осъдено. Реакциите от този тип при подобни ситуации с времето влошават нещата. У детето се поражда страх от последиците и то постепенно изгражда защитни механизми, като протестира. А колко по-различно може да приключи тази „кавга“, ако запазим самообладание и след кратка пауза зададем изясняващи въпроси, за да разберем причината за случилото се. Може да се окаже, че детското любопитство и желание за експериментиране са предизвикали „фаталния“ край. И едва ли наказанието за вина е най-удачното решение, тъй като по този начин потискаме желанието за учене, което рефлектира върху самочувствието. Ако добавим и собственото си ежедневно напрежение, ще се окаже, че не новата ваза е най-важното нещо, че преди да се е случило това, ние самите сме имали допълнителен дискомфорт, който е „търсел“ повод да избухне.

Запитайте детето защо го е направило? За да попитате спокойно, дори и малко с любопитство, наистина се интересувайте – за какво? Или сами помислете за възможните причини. И да се върнете на първия етап – да предприемете мерки, за да избегнете повторение на негативните последици в бъдеще. Ако детето ви игнорира, или не иска да ви обясни защо го прави, повторете заявката си отново, обяснете му защо трябва да знаете това. Ако искате доверие с детето си, трябва да го научите, че честността и откритостта с родителите е нещо безопасно, дори и когато то е допуснало грешка. Кажете му, че може да ви се довери и че искате да го разберете.

Пример – детето е решило да играе с вода, затова се е опитало да запълни цялата баня с вода. В резултат на това съседите на долния етаж са наводнени. Фактът, че то играе с вода, е страхотно! Начинът, по който става това е лош, защото има „жертви“. Решението е да му предложите алтернатива, в която детето да играе с вода и съседите да останат в безопасност. Действие – правите го заедно, като наливате вода във ваната или в леген, а след като приключи играта, заедно почиствате.

Децата действат според нас абсолютно неразумно. Но според тях, е необходимо да се направи точно това. И нашата задача е да разкажем, да научим и да им покажем приемливи форми за реализиране на собствените си идеи. Ако първата алтернатива не работи, предлагаме друга. Сигурна съм, че децата ще могат да ви изненадват с техния нестандартен подход към играта. И със сигурност не са си поставили за цел да направят скандал на обществено място. Понякога те действат някак си неочаквано, за да привлекат вниманието върху себе си, но никога не са склонни да причиняват болка на родителите си. Децата се научават да зачитат другите и да бъдат внимателни и отзивчиви, когато самите родители разбират децата си и ги уважават.

Понякога изглежда абсурдно за нас, че е абсолютно нормално за децата да постъпват по най-неприятния начин. Вместо да се сърдите, спрете детето и го попитайте защо го прави? Ще останете изненадани от това, което ще ви каже. А вие чисто и просто разбирате по-добре мотивите му и евентуално бихте предотвратили повторна ситуация.