Христо Ботев е сред най-видните исторически личности на Българското възраждане, за когото е писано много. В статията ще намерите различно представяне на биографията на Христо Ботев. Проследен е жизненият и донякъде творческият път на големия български поет и революционер. Записаните като разказ от първо лице интересни и любопитни моменти от живота на Христо Ботев разкриват историческата панорама през биографията на отделната личност. Прекрачването на дистанцията на времето създава оня уют на емпатично (съ)преживяване, а многобройните снимки докосват търсещата любознание душа до Ботевата личност.
За това, че и големите са хора, които също страдат, жалеят или възрадват, личи от текстовете, в които поетът мисли на глас, търси като че ли причините за действията си или изказва мъдрата перспектива на последиците от предстоящи събития.
Кой е Христо Ботев?
Виж добре, читателю!…
Щастлив съм, че Провидението ме дари с прекрасни родители. Родих се с името си – Христо, в навечерието на най-големия християнски празник.
Навън преспите сняг затискали калоферските къщи, но в собата на даскал Ботьо Петков и младата му невеста огнището пламтяло и огрявало нежно малката люлка.
Когато навърших седмата си година, ме записаха в училището в Карлово, където работеше баща ми. Не мина много и пак се върнахме в Калофер.
Като поотраснах, близък на баща ми приятел съдейства да получа стипендия и заминах за Одеса, но две години по-късно ме изключиха от гимназията. Наложи се да работя нещо, та да се препитавам. Първом станах учител, а после – словослагател при калофереца Димитър Паничков, който печаташе вестник „Дунавска зора“.
Несгодите като да нямаха край, но желанието ми за свобода ме крепеше в трудните дни и нощи, далеч от скъпото отечество. С Паничков издавахме вестник „Дума на българските емигранти“ и донякъде това облекчаваше стаената ми болка. Все по същото време срещнах Любен Каравелов, в чиято печатница един ден се проведе общото събрание на Българския революционен централен комитет. Избраха ме за един от петимата членове на комитета.
Не успях дълго да членувам в него. Мене ми се чини, че революция е нужна нам. Към края на 1875-о лето в Гюргево създадохме нов комитет за подготовка на всеобщо въстание. Беше напрегнато и трудно. Нуждаехме се от хора, пари и оръжие. Месец април стана ясно, че Панайот Хитов нямаше да оглави четата. При мен дойдоха Обретенов и Георги Апостолов и аз склоних да поведа лично дружината.
Поех отговорно задачата и направих план за прекосяването на синия Дунав. Четниците се качваха от различни пристанища на кораба „Радецки“, плаващ към българския бряг. Поведох моите верни юнаци по страшния път на борбата за свобода.