Ако ли пък вниманието му е изцяло насочено към теб и те залива с комплименти за щяло и нещяло, значи негово величество ласкателят е насреща ти и очаквай всичко около теб и с теб да е „чудесно” и „прекрасно”.
Не позволявай празнодумството на празнодумеца да те повлича в бързея на безкрайното ромолене на необмислени и несвързани неща. Що за човек ще е този, който ти съобщава:”Вчера имах главобол” и веднага след това те пита: „Днес какъв ден е?”…
Някои хора пък смятат, че трябва да осведомяват целия свят с всяка своя мисъл или постъпка, с всяка своя болка или радост. Прекъсват те с едно: ”Добре, че ме подсети…” или пък „Помни да не забравиш какво искаше да кажеш…” и пак се гмуркат в словопотока на речта си. Със сигурност ще си докараш нервен корем, ако ти се налага да обядваш в компанията на бъбривците.
Други вместо поздрав при среща грейват в усмивка и питат: ”Откъде идваш?”, „Нещо ново да кажеш?”. Угощават те с някоя и друга пикантна новинка, а за довиждане молят „на никого да не разправяш нищо”, просто защото вече са го разтръбили из целия град. Това е от любимите занимания на сплетника.
Има и такива люде, които не знаят кога какво да направят. Върху лицето ти може да е изписана страхотна умора, а те дружелюбно да те канят ли канят на разходка. Или пък ще дойдат да ти споделят нещо точно когато си най-зает. Нетактичните хора често ревностно „помагат” в такива моменти, в които абсолютно никой не ги е викал за помощ.
Малко по-различо е, когато зажужи покрай ушите ни: „Ама моля ти се…”, „Имай ми доверие…”. Сами виждаме – не му е по силите на човека да стори обещаното, ама той от престараване всякакви граници преминава и добронамерената му неумереност го превръща в словоохотлив помощник.
Как ли би се чувствал човек, ако някой гръмогласно започне да го поздравява от 10-на метра и докато ви доближи, ласкателствата му колко сте изключителен и специален привличат вниманието на всички минувачи. Със сигурност към вас върви угодникът и е напълно възможно да ви причини неудобство.
Злепоставянето е специалитетът пък на арогантния. Колко е щастлив само когато си прави шеги за сметка на другите. Пазете се от нахалното му и обидно шегобийство.
Като бездомно куче ще чуете да ругае високо с прегракнало гърло пък наглият. Речникът му е неприлично цветист. А и самото му поведение е доста непристойно. Скандалът и кавгата са въздухът и водата за него.
Вероятно срещу вас стои безочливият, ако установите на няколко пъти в процеса на разговор незачитане на вашето мнение, дори и най-правдивото от правотата и най-доводното из доводите да изтъквате. В недостойната облага е вперил поглед той и като магаре на баир се пъне.
Ако по време на разговор усетите недружелюбност и напрежение в общуването от другата страна, значи си имате работа с темерута. Запиташ го: ”Къде е еди-кой си?”. Отвръща ти: „Остави ме на мира.” Поздравиш го. Мълчи си. Сякаш да не те е видял. Такива хора не търпят дълго време ничия компания. А пък се препотяваш сто пъти дорде го накараш да ти сподели нещо, и то я с успех, я–не. И това сякаш е по-добрият вариант от този например да си възпитан и учтив спрямо събеседника си, а той неспирно да ти мърмори „кой знае…”, „значи така…”, ”да, ама…”. Това вече е гласът на черногледеца, който изразява без основание недоволство от всичко и от всеки. Поне не се върти по три пъти при появата на черна котка или да си преплюва в пазвата от уплаха, както прави суеверният, че съвсем ще му дотегне на човек от общуването с черногледия.
Въпрос на „чест” е събеседването със суетния, който се движи само по избрани места и демонстрира колко е представителен във всяко отношение. Не може всеки току-така да говори с него. Само хора от ранг и клас.
Поне можем да се посмеем, ако вече не сме се отегчили, с бляновете на самохвалеца. Стига да разполагаме с достатъчно време да опознаем неговите въображаеми успехи и богатства.
Е – има ли тогава смисъл да изпращаме, пък било и по ума, и да срещаме по дрехите някого, ако вече сме го чули и разбрали що за особа е?!…