Кой е моят цвят?

Няма цвят, който да не можем да изберем, що става дума за дреха. Говорим ли за цвета на косата – ще предпочетем този, който подхожда с цвета на кожата и очите ни. Ще припомня само, че основните цветове са жълто, синьо и червено. И от тях се получават второстепенните – оранжево, зелено и виолетово. Интересното е какво ни „казва“ или „таи“ всяка от краските на нашето облекло. Топлите цветове червено, жълто и оранжево правят едно цяло да изглежда по-голямо. Студените цветове небесносиньо, зелено, светложълто правят тялото да изглежда по-малко и по-ограничено. Като да е в рамка. 

Светлите тонове на всеки цвят увеличават, привличат вниманието на околните върху нас, докато тъмните тонове го намаляват.

Бляскавите (лъчезарните) цветове правят човека да изглежда по-обемен. Докато матовите – тъмните, мътните, полумрачните – създават впечатление за повече сухота и за по-изпита фигура. Вероятно с такива по-тъмно оцветени дрехи някои предпочитат да поприкриват част от телесните си недостатъци.

Противоположните цветове в кръга на колористиката създават много весело съчетание. Но с него е желателно да се постъпва внимателно, за да не се получи предозировка на веселото настроение. Например един тъмно син панталон може да се тонизира с червен пуловер или червена туника.

Също така големи светли (светещи) шарки и мотиви  правят тялото да изглежда по-голямо. Малки и тъмни шарки ограничават впечатлението.

В крайна сметка добрият избор в украсата на дрехата, както и за самото облекло, изисква думата на естетическия баланс: цвят в съчетание с фигурата и височината на човек. Тъмните цветове оптически издължават осанката ни, докато по-светлите я правят по-обемна. 

Самите багри са истински перли от философската броеница на цветното колело. Не е лошо да знаете, че всеки цвят се характеризира от оттенъка (отсянката, нюанса), от напрежението (засилването, повишаването) и от тона (ударението). Оттенъкът е името на цвета (син, розов, зелен). Напрежението е светлината (блясъка) на цвета. Светлите (светещите) или чистите цветове нямат добавка на никакъв друг цвят. С прибавяне на сиво ( 50 % черно и 50 % бяло) или с прибавянето на противоположен цвят от цветната скала светлината се губи и цветът става матов (тъмен). Да не пропусна и това, че едни цветове неутрализират други цветове. Тон е колко светъл или тъмен е един цвят. Ако в чистите цветове прибавим черно, получаваме тъмни тонове, ако прибавим бяло – получаваме светли тонове. В трите цветни кръга съм поместила основните, вторичните (синтетични) и третичните цветове. Последните се получават при смесването на един основен с вторичен цвят.

основните цветове

вторични цветове

цветното колело

Съчетаването на цветовете си е цяло изкуство. Съседни цветове от цветната скала  представят хармоничен завършек. Два или три такива цвята са сполучлив избор за облеклото ни. Не бих казала същото за антитетичните (отричащити) багри, които са една срещу друга в цветното колело. Крайният резултат от тяхното съчетаване е веселото настроение. Триадични са тези цветове в цветната скала, които отстояват на еднакво разстояние един от друг. Те представят живост и яркост при подбора на  одеждите. Съчетанието на един цвят в различните му тонове придава моноцветно впечатление.

С цветовете на дъгата

ний рисуваме душата.

И багри, краски най-различни –

обличат бързо някое капризче…