Строеж на Земята – тектоника на плочите

Вече се запознахме със слоестия вътрешен строеж на Земята. Разбрахме, че повърхностният слой се нарича земна кора и представлява едва 1 % от цялата маса на планетата. Твърдата външна обвивка на Земята не е единно цяло, а се състои от огромни блокове, наместени един до друг като пъзел. Тези блокове наричаме тектонски плочи. Кората е изградена от разнообразни минерали и скали и е разделена на три компонента: океанска, преходна и континентална. Океанската кора е с дебелина от 3 до 15 km и обхваща 54 % от земната кора и 17 % от обема. Островите, островните дъги и континенталните полета са примери за преходна кора с дебелина 15–30 km. Континенталната кора е с дебелина 30–70 km и обхваща 77 % от обема на земната кора, но само 40 % от площта ѝ. Океанската земна кора е по-тънка, но по-тежка, а континенталната е по-дебела, но по-лека. 

Плочите, от които се състои земната кора, са в непрекъснато движение, плават свободно върху подвижната магма, при което се приближават или раздалечават, приплъзват се една покрай друга или се подпъхват една под друга. За милиони години движенията на плочите бавно променят облика на планетата. Според Световния атлас има девет основни плочи, кръстени на релефните форми, намерени върху тях: Северна Америка, Тихия океан, Евразия, Африка, Индо-Австралия, Австралия, Индия, Южна Америка и Антарктика. Най-голямата плоча е Тихоокеанската с площ от 103 млн км2. Повечето от тях се намират под океана. Тя се движи на северозапад със скорост от около 7 см на година.

В резултат на движенията на тектонските плочи възникват земетресения, изригват вулкани, образуват се острови, планински вериги и огромни падини, океаните се стесняват или разширяват. Силите, причиняващи движението на плочите, възникват, когато се движи веществото на горната мантия. Мощни възходящи течения разкъсват земната кора, образувайки дълбоки разломи в океана и по суша. Това се случва много бавно. Земните плочи се придвижват с около 2, 54 см на година. За първи път предположението за тектоничното движение е изразено от немския учен Алфред Вегенер. 

когато плочите се сблъскват

При сблъсък на океанска и континентална плоча океанската  се подпъхва под континенталната, краят й потъва в магмата и се стопява. Образува се дълбока океанска падина. Окрайнините на горната плоча се издигат, разкъсват и нагъват. Образуват се верижни планини и вулкани, захранвани от топящите се скали на подпъхнатата плоча. Ако и двете плочи са океански, се образува верига от вулкански острови, какъвто е Кракатоа. Ако плочите са континентални, се образуват високи нагънати планински вериги като Андите, Алпите, Хималаите.

когато плочите се раздалечават

При раздалечаването на две океански плочи между тях нахлува магма от мантията. На повърхността тя се охлажда и втвърдява, образувайки нови скали. По този начин възникват срединноокеанските хребети или подводните планински вериги. Някои от върховете им стърчат в океана като вулкански острови. Но ако плочите са континентални, получават се рифтови зони като Източна Африка например.

когато плочите се приплъзват

Когато две плочи се приплъзват една спрямо друга, назъбените им краища се закачат, някои скали поддават и се разтърсват. Поражда се земетресение. Близо милион труса люлеят Земята всяка година, но ние усещаме само няколко хиляди. Район на чести трусове е разломът Сан Андреас в Калифорния.