“В историята на всичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страна на всеки един човек…
И в историята на нашия потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовешкия напредък.
Днес почти всичкият славянски мир празнува деня 11 майя и днес всеки славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братя Кирила и Методия.
Тие са гениите, които са записали знаменитото събитие в нашата бурна история, и тие са представителите пред Бога на славянския братски, равнопоставен и свободен съюз.
Като българи и проповедници на свободата, на братството и сближението между славяните, наша длъжност е да видим какво значение има и трябва да има за нас денят, в който ние празнуваме паметта на нашите равноапостолни братя…
11 майя стана празник народен, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.”
Христо Ботев
На 11 май почитаме Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Датата се утвърждава още през Възраждането като значим ден от празничния календар на българите – Ден за преклонение и благоговение пред паметта на Светите братя Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата българска азбука – глаголицата. Най-ранни известия за отбелязването на този празник откриваме в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. Пет години по-късно денят е отбелязан в българската църква “Св. Стефан” в Цариград наред със службата за Св. Иван Рилски. Постепенно, както разбираме от страниците на “Цариградски вестник” от 26 април 1858 г., в Пловдив, Стара Загора и други градове по инициатива на местните учители след сутрешната божествена служба са били произнасяни вълнуващи пламенни слова за живота и делото на Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се утвърждава като църковен празник, а след Освобождението се превръща в общоучилищен празник на българските първоучители. През 1892 г. Стоян Михайловски – учител в Мъжката гимназия в гр. Русе, написва “Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи” “Върви, народе възродени!”. В дните преди 11 май 1901 г. учителят по музика в Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков композира музика към добилия вече популярност текст. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г . се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар и така датата 11 май се приема като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а 24 май се утвърждава като Ден на българската просвета и култура.
Кои са Кирил и Методий?
Биографиите на Кирил и Методий са извънредно богати, ако съдим от техните жития. Двамата братя са родени в Солун, втория по големина град на Визан-тийската империя след Цариград. Кирил, който получава при кръщението си името Константин, е роден в 826/7 година, а Методий – около 820 г. И по бащина, и по майчина линия те произхождат от знатни и богати родове. Известен факт е, че техният баща, на име Лъв, освен уважаван военачалник е участвал и в управлението на града.
Възпитаникът на Магнаурската школа
Кирил и Методий са били между най-образованите за времето си хора. Заради своите обширни знания по-малкият от братята си спечелва прозвището Философ. След като завършва Магнаурската школа и усвоява граматика, геометрия, диалектика, реторика, арит-метика, астрономия и всички елински изкуства Кирил е ръкоположен за дякон, а през 846 г. е хартофилакс (библиотекар) на патриаршеската библиотека в катедралата “Св. София”.
Дипломатически мисии
През 851 г. Константин Философ бива изпратен от управниците на Византия със специална мисия у сарацините в Багдатския халифат. Досегът му с културата на арабите несъмнено разширява неговите познания за калиграфското и преводаческото изкуство и развива уменията му за водене на публично прение (спор) по религиозни въпроси. В 860 г. Константин е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарския хаган в Крим, за да пропагандира сред хазарите християн-ската религия. С него е и брат му Методий.
По време на тая мисия той научава еврейски език, занимава се с филологическа дейност и издирва мощите на римския светец Климент, което по-късно ще го направи популярен в Рим. В изпълнение на възложените му задачи Кирил Философ води многобройни полемики (спорове): с иконобореца Йоан Граматик, с юдеите, със сарацините-мохамедани. Във всички тези дебати той проявява обширни и дълбоки знания, голямо остроумие и необикновен полемичен талант. Наскоро след завръщането си от хазарите, през 862/3 г., двамата братя биват натоварени със специална мисия сред славяните от Великоморавия.
За буквите българският есеист Стефан Продев пише: „До тяхното създаване България била само силна, но не и велика. Тя имала плът, сътворена от Аспарух, но нямала дух. Имала дворци, но нямала училища. Имала крепости, но нямала библиотеки. Всички се бояли от меча ѝ, но не се бояли от словото ѝ и наричали великите ѝ мъже варвари. България била като слепия Полифем – играчка в ръцете на хитрия византийски Одисей.
Но ето, появили се буквите! Ръката, вдигнала меч, се протегнала и към перото. И редом с крепостите и оръжейните работилници се появили училища, църкви и библиотеки. От този ден Аспарухова България не поставяла вече кръстче вместо подпис. Тя се научила на четмо и писмо, научила се да пише и да мисли.
Кирил и Методий създали духа на България.”
10 факта за българската азбука
