- Детски център Совичка - https://sovichka.eu -

“На прощаване в 1868” – план на урок

В статията ще прочетете примерен план за организация и разпределяне на времето в часа по литература между възприемане, осъзнаване и осмисляне на новите знания за образа на лирическия герой в стихотворението “На прощаване в 1868 г.” 

Съобщаване на темата. Мотивиране

Какво чувство пробужда у вас думата ПРОЩАВАНЕ? (брейнсторминг) Всеки ученик отговаря асоциативно с една дума, учителят записва на дъската. Целта е да се изведат нюансите в значението на думата, която е в заглавието на стихотворението. (Сбогуване, раздяла, прошка, извинение, опрощаване, пощадяване, оправдаване)

Какво допълва предлогът НА в съчетанието НА ПРОЩАВАНЕ? (отношение на притежание; отношение към деятел; отношение към място, начин, време, възраст)

Темата на урока се извежда след обсъждане на отговорите, изписани на дъската, след което изясняваме същността на термина лирически герой. Това е централен образ в поезията на даден автор или главен образ в лирическа творба. Чрез лирическия герой поетът често, но не винаги, говори от свое име, като разкрива личните си преживявания и емоции.

Провеждаме беседа, като определяме и дискутираме смислово-композиционните части на творбата.

По време на активния диалог учител – ученици аргументирано извеждаме четирите смислово-композиционни части чрез съставяне на мисловни карти.

В хода на беседата обясняваме и изразните средства за постигане на художествено въздействие.

Възприемане и осмисляне на новия учебен материал

Първа смислово-композиционна част – лирическо въведение в изповедта на героя

 

Втора смислово-композиционна част – картина на въображаемата смърт на юнака, избрал свободата като висша ценност

 

Трета смислово-композиционна част – въображаема картина на победата

 

Четвърта смислово-композиционна част – финал на творбата

 

затвърдяване на усвоеното в часа

След направения анализ на лирическия текст провеждаме панелна дискусия “Образът на лирическия герой в стихотворението “На прощаване в 1868 г.” по метода на шестте мислещи шапки на Едуард де Боно. Класът се разделя на 4 екипа с по 6 участници, като всеки разсъждава през мисленето на своята шапка. Бялата шапка представя фактите (Какъв реален житейски факт стои в основата на сюжета?). Червената шапка разкрива емоционалните усещания за проблема (Кое стои в идейно-емоционалния център на лирическата творба?). Зелената шапка предлага решение (Защо можем да четем текста като раздяла, сбогуване, но и като среща, завръщане, признание?). Жълтата шапка събира положителните аспекти на решението, черната – отрицателните, а синята шапка извършва контрол върху целия процес.