(подходящо за ученици в четвърти – пети клас)
Замисъл: Пресъздаване на историческата картина при подписването на прелимитарния (предварителния) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Действащи лица: Духовникът Паисий, Горчаков, Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Великият везир Мидхат паша, Княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, Александър Нелидов, Савфет Мехмед паша, Сабдулах бей
Място на действието: Главният щаб на руската армия. Подходяща среда за театрализация на съдбоносното за България събитие е музеят.
Чува се гласът на хилендарския монах Паисий
О, неразумни и юроде,
поради що се срамиш
да се наречеш българин
и да познаваш своя славен род,
та бъднините му да изковаваш?!?!
Зазвучава Стамболовият химн на революцията (опит за подреждане на историческата хронология)
Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
искаме свобода
с човешки правдини.
(Известно е, че по време на Априлското въстание Русия прави опит да реши дипломатично т. нар. Източен въпрос)
Горчаков:
Във интерес е на Русия –
да смегчи балканска орисия –
дипломатично с Високата порта предимно
без кървави бунтове ил въстание единно.
Стамболовият химн на революцията продължава.
Чува се камбанен звън; екот от камбанен звън. На фона от писъци, плач и удар на ятагани се чуват твърдите думи на Виктор Юго и Джузепе Гарибалди.
Виктор Юго: (Отзвук сред международната общественост)
Има минути, когато
съвестта човешка проговаря,
наставническа заповед поставя –
всяка империя, която
с човечеството се поругава,
хуманност мощна да я покосява.
Джузепе Гарибалди: (Отзвук след международната общественост)
„Батак беше с девет хиляди жители, сега са 1300. На седем хиляди човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчинството от всякакъв тип?“
Горчаков: (Последни дипломатически опити за решаване на Източния въпрос)
Въпросът с българската автономност
е сложна плетеница с давност
столетия назад.
Дано дипломатичната ръка
поукроти Османската империя,
та чрез Конференция международна в Цариград
провъзгласим единен мир и земна благодат.
Великият везир Мидхат паша:
Младотурската реформа приема нова Конституция,
която с призивите Ваши влиза в остра опозиция.
Не сме съгласни и с другото Ви предложение
от протокола в Лондон – за християнското население.
Из „Манифест“ на император Александър ІІ: (Обявяването на Руско-турската война)
„Изчерпвайки докрай Нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква и чувството ни на справедливост, и чувството на нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието.“
Чуват се гърмежи
Предаването на сабята от Осман паша и краят на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Княз Николай Николаевич:
Тежко изпитанието беше в последната петмесечна война.
Тук, в Щаба главен в Одрин, полагаме „Основи на мира“ –
в самия край на януари примирие, любезни, да поставим,
по силата на което османската войска
е длъжна да се изтегли от балканската земя.
Създаденото автономно княжество България
ще се простира върху множеството български поселия.
Правителство и Собствена милиция ще има за управа.
Да плаща ежегоден данък към Високата порта остава.
Подписването на Сан-стефанския договор. Действието се пренася в Щаба на главната руска квартира. Влизат граф Игнатиев и Александър Нелидов.
Александър Нелидов:
Не бива време да протакаме!
Граф Игнатиев:
Умувайте, драги, как на натиска британски да устоим!
Александър Нелидов:
Нали успяхте да убедите маркиз Солсбъри в Цариград за автономност и на Българското княжество?!
Граф Игнатиев:
Какво говорите!
Нима забравихте заплахите на Британия за намеса във войната на страната на Османската империя?!
Вратата се отваря. Влиза външният министър Савфет паша.
Савфет паша:
Ий гюнляш!
Руските представители:
Добры ден!
Савфет паша:
В качеството си на външен министър Ви известявам за намеренията на Високата порта:
Османската империя поема задължението да осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
Граф Игнатиев:
Това са условията на мира.
(Подава лист)
Савфет паша:
(Без да чете написаното)
Подписване на договор е възможно, ако започне конгрес на всички Велики сили.
Александър Нелидов:
Но Вие дори не се запознахте с изнесените клаузи.
Савфет паша:
Казах вече!
Излизат. Влизат само руските представители.
Граф Игнатиев:
Дано десетхилядния отряд край Цариград придвижи преговорите към своя край.
Руските представители са все още прави. Влиза Савфет паша, който размахва листове. Говорят високо прави.
Савфет паша:
Да Ви припомня предварителните уточнения от Цариградската посланическа конференция:
За България е предвидено да бъде разделена на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София.
Влизат великият везир Ахмед Вефик и посланикът на Османската империя в Берлин – Сабдулах бей. Оформят се две групички – една на руските представители и втора – на турските. Шушукат помежду си нещо важно.
Руските помежду си:
Да. Това бе отбелязано в Райхщадското споразумение.
Не подценявайте уточненията с Австро-Унгария в Будапеща и с останалите Велики сили в Лондон.
Турските помежду си:
В източната част живеят много от нашите, недопустимо е българи да управляват.
Какво значи докъдето има българска рая.
Сядат.
Сабдулах бей:
Как да разбираме предложението Ви за териториите на Сърбия и България?
Граф Игнатиев:
Така, както бе предвидено според Цариградската конференция.
Сабдулах бей:
Значи автономното Българско княжество ще обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско, почти цяла Македония, части от Косово и Албания, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
…
Машалла!
Граф Игнатиев, сваляйки шапка, тържествено заявява:
МИРЪТ Е ПОДПИСАН!
Подписват договора. Първо турските представители, а след тях – руските.