Примерен сценарий за подписването на Санстефанския мирен договор

(подходящо за ученици в четвърти – пети клас)

Замисъл: Пресъздаване на историческата картина при подписването на прелимитарния (предварителния) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Действащи лица: Духовникът Паисий, Горчаков, Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Великият везир Мидхат паша, Княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, Александър Нелидов, Савфет Мехмед паша, Сабдулах бей

Място на действието: Главният щаб на руската армия. Подходяща среда за театрализация на съдбоносното за България събитие е музеят.

 

Чува се гласът на хилендарския монах Паисий

О, неразумни и юроде,

поради що се срамиш

да се наречеш българин

и да познаваш своя славен род,

та бъднините му да изковаваш?!?!

 

Зазвучава Стамболовият химн на революцията (опит за подреждане на историческата хронология)

Не щеме ний богатство,

не щеме ний пари,

искаме свобода

с човешки правдини.

 

(Известно е, че по време на Априлското въстание Русия прави опит да реши дипломатично т. нар. Източен въпрос)

Горчаков:

Във интерес е на Русия – 

да смегчи балканска орисия –

дипломатично с Високата порта предимно

без кървави бунтове ил въстание единно.

 

Стамболовият химн на революцията продължава.

Чува се камбанен звън; екот от камбанен звън. На фона от писъци, плач и удар на ятагани се чуват твърдите думи на Виктор Юго и Джузепе Гарибалди.

 

Виктор Юго: (Отзвук сред международната общественост)

Има минути, когато

съвестта човешка проговаря,

наставническа заповед поставя – 

всяка империя, която

с човечеството се поругава,

хуманност мощна да я покосява.

 

Джузепе Гарибалди: (Отзвук след международната общественост)

„Батак беше с девет хиляди жители, сега са 1300. На седем хиляди човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчинството от всякакъв тип?“

 

Горчаков: (Последни дипломатически опити за решаване на Източния въпрос)

Въпросът с българската автономност

е сложна плетеница с давност

столетия назад.

Дано дипломатичната ръка

поукроти Османската империя,

та чрез Конференция международна в Цариград

провъзгласим единен мир и земна благодат.

 

Великият везир Мидхат паша:

Младотурската реформа приема нова  Конституция, 

която с призивите Ваши влиза в остра опозиция.

Не сме съгласни и с другото Ви предложение

от протокола в Лондон – за християнското население.

 

 Из „Манифест“ на император Александър ІІ: (Обявяването на Руско-турската война)

„Изчерпвайки докрай Нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква и чувството ни на справедливост, и чувството на нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието.“

 

Чуват се гърмежи

Предаването на сабята от Осман паша и краят на Руско-турската война от 1877-1878 г.

 

Княз Николай Николаевич:

Тежко изпитанието беше в последната петмесечна война.

Тук, в Щаба главен в Одрин, полагаме „Основи на мира“ –

в самия край на януари примирие, любезни, да поставим,

по силата на което османската войска

е длъжна да се изтегли от балканската земя.

Създаденото автономно княжество България

ще се простира върху множеството български поселия.

Правителство и Собствена милиция ще има за управа.

Да плаща ежегоден данък към Високата порта остава.

 

Подписването на Сан-стефанския договор. Действието се пренася в Щаба на главната руска квартира. Влизат граф Игнатиев и Александър Нелидов.

 

Александър Нелидов:

Не бива време да протакаме!

 

Граф Игнатиев: 

Умувайте, драги, как на натиска британски да устоим!

 

Александър Нелидов:

Нали успяхте да убедите маркиз Солсбъри в Цариград за автономност и на Българското княжество?!

 

Граф Игнатиев:

Какво говорите!

Нима забравихте заплахите на Британия за намеса във войната на страната на Османската империя?!

 

Вратата се отваря. Влиза външният министър Савфет паша.

 

Савфет паша:

Ий гюнляш!

 

Руските представители:

Добры ден!

 

Савфет паша:

В качеството си на външен министър Ви известявам за намеренията на Високата порта:

Османската империя поема задължението да осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.

 

Граф Игнатиев:

Това са условията на мира.

(Подава лист)

 

Савфет паша:

(Без да чете написаното)

Подписване на договор е възможно, ако започне конгрес на всички Велики сили.

 

Александър Нелидов:

Но Вие дори не се запознахте с изнесените клаузи.

 

Савфет паша:

Казах вече!

 

Излизат. Влизат само руските представители.

 

Граф Игнатиев:

Дано десетхилядния отряд край Цариград придвижи преговорите към своя край.

 

Руските представители са все още прави. Влиза Савфет паша, който размахва листове. Говорят високо прави.

 

Савфет паша:

Да Ви припомня предварителните уточнения от Цариградската посланическа конференция:

За България е предвидено да бъде разделена на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София.

 

Влизат великият везир Ахмед Вефик и посланикът на Османската империя в Берлин – Сабдулах бей. Оформят се две групички – една на руските представители и втора – на турските. Шушукат помежду си нещо важно.

 

Руските помежду си: 

Да. Това бе отбелязано в Райхщадското споразумение.

Не подценявайте уточненията с Австро-Унгария в Будапеща и с останалите Велики сили в Лондон.

 

Турските помежду си:

В източната част живеят много от нашите, недопустимо е българи да управляват. 

Какво значи докъдето има българска рая.

 

Сядат.

 

Сабдулах бей:

Как да разбираме предложението Ви за териториите на Сърбия и България?

 

Граф Игнатиев:

Така, както бе предвидено според Цариградската конференция.

 

Сабдулах бей:

Значи автономното Българско княжество ще обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско, почти цяла Македония, части от Косово и Албания, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Машалла!

Граф Игнатиев, сваляйки шапка, тържествено заявява:

МИРЪТ Е ПОДПИСАН!

 

Подписват договора. Първо турските представители, а след тях – руските.