“Заточеници” – литературен лексикон

Пейо Крачолов Яворов е един от видните наши поети след Освобождението, който взима дейно участие в революционните македонски борби. В елегията “Заточеници” се разкрива мъката на македонски четници, откарвани на заточение към малоазиатските брегове. Отначало поетът се спира на природна картина. Заник е. Слънцето озарява морските ширини. Яростните вълни почиват след стихийна игра. Корабът леко се носи върху гладката повърхност на морето, чиито води се “алеят” от залязващото слънце. Попътните тихи ветрове надуват дебелите корабни платна и все повече го отдалечават от родината. Родните брегове чезнат в сини мъгли. примирените заточеници знаят, че никога вече не ще видят свещената родна земя:

Вода и суша – необятен

светът ще бъде сън за нас!

А реките Вардар, Дунав и Марица и планините Странджа, Пирин и могъщият Балкан като зорници ще греят в мрачните им души и ще будят светли надежди. В трета строфа се разкрива причината за тяхното нещастие. Предател ги продал на заклетия враг. Те тъгуват, че не са паднали за честта на родината върху нейния свят олтар:

А можехме, родино, свидна,

ний можехме с докраен жар

да видим бой – съдба завидна! –

край твоя свет олтар.

Корабът лети и все по-далеч ги отвежда от свиден бащин кът. Нощта спуска своите тъмни талази, морето потъмнява и вече едва се мяркат неясните очертания на Атонските манастири. Поетът постига още по-голямо художествено внушение чрез умелата употреба на оригиналния двоен епитет “тъмномодър небосклон”. Високите кули и черкви на прочутия Атон отдалеч приличат на замислени великани, вглъбени в народната съдба. С каква мъка тези заточеници обръщат накипели от сълзи очи и се мъчат да видят за сетен път “скъпи предели”. С потъмнял, угаснал взор те безпомощно простират ръце в окови към “изгубен рай”:

Горчива скръб сърца ни трови, –

Прощавай, роден край!

Яворов е майстор на природните описания, особено когато трябва да се свържат с душевното състояние на героите. В тази елегия мъката на заточениците е в съчетание със залеза на слънцето и спускането на нощта. Това символизира неизбежния край на македонските борци. Те никога не ще видят родния край и затова с такава жадност се стремят да наситят очите си с красотата на “чутния Атон”. Чувството е елегично, с леки нотки на гняв и възмущение срещу предателите. Яворов има художествен стил и изящен музикален стих. Неговите стихотворения са същински песни, издържани не само по картини и образи, но написани по всички правила на тоническото стихосложение. У него римата е винаги богата и разнообразна, която още повече засилва вътрешната музикалност на стиховете.