Наклонение на глагола – езиков експеримент
Всеки седмокласник би задал този въпрос, без дори да подозира, че познаването на езика в неговата теоретична и практическа част е най-ефективното средство за правилна и ясна реч. Една не толкова приятна част от морфологията, принадлежаща към граматичните категории на глагола, е наклонението. Академичната постановка гласи: Глаголът в българския език има форми, които показват отношението на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие. Дотук всичко звучи сложно и чуждо за детското възприятие.
Нека обаче видим как на практика може да илюстрираме наклонението на глагола в българския език. Предлагам на вниманието ви една игра – заедно да напишем дидактическо петостишие. Да, правилно сте разбрали – стихче от пет реда, като всеки от редовете представлява отговор на конкретна езикова задача. И така.
Нека нашият първи ред е съществително име за абстрактно понятие, свързано с Деня на влюбените. (любов)
Във втория ред ще посочим две причастия, които характеризират любовта. (съкрушаваща – сег.деят.прич.; споделена – мин.страд.прич.)
Третият ред е съставен от три глагола, които “разкриват лицето на любовта” (обичам, страдам, облагородявам).
В четвъртия ред ще изпишем четири синонима на думата любов. (обич, приятелство, флирт, слабост)
Нека се опитаме да съставим изречение, като използваме по една дума от предходните четири реда. (Споделената любов облагородява приятелството.)

След интересното творческо въведение нека видим как можем да се позабавляваме с граматиката. Ще вземем един изходен текст, като се опитаме да редактираме глаголните действия така, че да употребим и четирите наклонения в българския език. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек. (Петър Дънов)

Нашата задача е да преобразуваме глаголните форми в текста така, че да използваме и четирите наклонения. За целта е необходимо да поясним, че когато изказваме или съобщаваме някакво действие, глаголът е в изявително наклонение (индикатив). Ако отправяме молба, съвет или забрана, за да се случи желаното действие, в употреба е повелителното наклонение (императив). Когато предполагаме, че действието е възможно при определени условия, на помощ идва условното наклонение. Наложили се обаче да предадем чужди думи, които са изречени от някого, използваме преизказно наклонение. Да видим как, сменяйки отношението си към обекта, ще получим от изходящия текст нов, в който сме трансформирали наклонението на глагола. Разбира се, може да разширим езиковия експеримент, като променим местоименията, причастията и т.н.

Остани глуха, любов, за всички лоши и обидни думи! Ти не би могла да огорчиш сърцето на любящия човек, нито да помрачиш ума му и да смутиш душата му. Накарай го да се усмихне, та нали си непобедима сила! Който е имал и има любов, той е силен човек.