След интересното творческо въведение нека видим как можем да се позабавляваме с граматиката. Ще вземем един изходен текст, като се опитаме да редактираме глаголните действия така, че да употребим и четирите наклонения в българския език. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек. (Петър Дънов)
Нашата задача е да преобразуваме глаголните форми в текста така, че да използваме и четирите наклонения. За целта е необходимо да поясним, че когато изказваме или съобщаваме някакво действие, глаголът е в изявително наклонение (индикатив). Ако отправяме молба, съвет или забрана, за да се случи желаното действие, в употреба е повелителното наклонение (императив). Когато предполагаме, че действието е възможно при определени условия, на помощ идва условното наклонение. Наложили се обаче да предадем чужди думи, които са изречени от някого, използваме преизказно наклонение. Да видим как, сменяйки отношението си към обекта, ще получим от изходящия текст нов, в който сме трансформирали наклонението на глагола. Разбира се, може да разширим езиковия експеримент, като променим местоименията, причастията и т.н.
Остани глуха, любов, за всички лоши и обидни думи! Ти не би могла да огорчиш сърцето на любящия човек, нито да помрачиш ума му и да смутиш душата му. Накарай го да се усмихне, та нали си непобедима сила! Който е имал и има любов, той е силен човек.