Стихотворението “Художник” на Веселин Ханчев разкрива преобразяващата сила на изкуството. Художникът претворява света, като превръща реалността в художествен свят. Той съумява да превъзмогне грозотата и несъвършенството на ежедневието и да ги превърне в красота. Само творецът е способен да възприеме прекрасното като истинско съдържание на живота, преодолявайки материалната бедност и душевната празнота.
Преобразяващата сила на изкуствуто може да погледнем и от друга гледна точка. Изкуството надмогва и смъртта, то надживява своя създател, превръща се в негово послание и проправя мост към бъдещите поколения. Смъртта има обаче различни значения. Освен завършек на човешкия живот, пуста и мъртва може да се окаже и душата на човека. Стихотворението на Веселин Ханчев е размисъл и над въпроса как творецът чрез изкуството си дава смисъл на живота.
Какво е внушението на израза: “той превърна стаята в богата, в най-богата стая на света”?
Първата стъпка към създаване на теза е да осмислим въпроса, като открием ключовите думи, върху които ще разсъждаваме. Изписваме ги и тълкуваме тяхното преносно значение в стихотворението “Художник”. За художествената литература употребата на думи в преносно значение (експресивна лексика) е много характерно, тъй като по този начин се постига по-голяма изразителност. Често, за да разтълкуваме значението на думата като символ, ние търсим нейни синоними и ги изписваме в синонимни редове. Едва след подредбата на опорните изрази пристъпваме към писмен отговор на поставения литературен въпрос.
той – художникът, творецът
превърна – преобразява, променя, разкрасява, обогатява
богата – притежаваща огромна красота
Стихотворението “Художник” на Веселин Ханчев разкрива преобразяващата сила на изкуството, което оживява чрез въображението на своя творец в чудни картини. Последните три строфи от творбата изграждат представата за позитивното въздействие на изкуството върху човека. Красотата, “побрана” в платната на талантливия художник, не просто пленява, тя вдъхва живот в стаята с “мъртвешките очи”. Внушението за преобразяващата роля на изкуството е постигнато чрез сполучлива стилистична фигура, при която градираният епитет “богата” е повторен в началото на последния стих. Емоционалната и смисловата изразителност на финалното двустишие звучи като поанта в стихотворението и разкрива богатството и живота в света, озарен от изкуството.