Могат ли т.нар. умни изречения да бъдат вдъхновители за творческо писане и как поуката провокира критически размисъл по дадена тема, е фокусът на настоящата статия. Още в прогимназията, в часовете по литература и български език се обръща внимание на създаването на текстове по житейски или нравствен проблем. Изхождайки от конкретно художествено произведение, интерпретациите на децата се позовават предимно на текста първоизточник и затова звученето е по-различно. Предлагам ви “списък с умни изречения” върху общочовешки проблеми, по които учениците да разгърнат разсъжденията си.
За деятелните хора големите оскърбления и големите радости са като високите планини, от чиито върхове откриват течението на живота.
Дарбите, ако ще и най-драгоценни да са, малко струват пред добродетелта.
Животът ни бива такъв, какъвто го правят мислите ни. Затова е казано в поговорка: “Какъвто му е умът, такъв му е и домът.”
Великите и здрави мисли произлизат от сърцето. Разумът може да победи, но само сърцето може да опази и задържи завоюваното.
Човек прекарва живота си да мъдрува за преминалото, да се оплаква от сегашното и да се плаши от бъдещето.
Радостта и скръбта имат помежду си едно общо – те мерят зле времето: първата го смята за минути, а втората за векове.
Природата туря всички хора на еднакво равнище. Възпитанието ги разделя.
Управлявай добре къщата си и ще видиш колко ти струват оризът и дървата. Възпитавай децата си и ще познаеш колко длъжнееш на родителите си.
Всички се стремят да възпяват извършените добродетели от големите хора, но твърде малцина са, които ги подражават.
Остроумие и мъдрост без почтено възпитание, без разум и любов към добродетелта, са отрова и чума в обществото.
Човешките глави приличат на житните класове: когато са пълни, те се навеждат, когато са празни – те горделиво стърчат.
Дългите разговори помагат в работата толкоз, колкото дългата дреха при бягане.
Славата прилича на търкало във водата: то се разширява все повече и повече и най-сетне се изгубва.
Благополучието на тялото се състои в здравето, а благополучието на духа – в ученето.
Добродетелта е здраве.