Разказът “Вълшебните семена на Петър Бобев е изходният текст за днешната ни дидактическа задача – създаване на трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач. След като се запознаем със съдържанието му, започваме по памет да преразказваме, като спазваме изискването да предадем епизодите в хронологичната им последователност, да трансформираме пряката в непряка реч, да оформяме графично абзаците и да внимаваме да не допускаме правописни, пунктуационни или лексикални грешки.
“Вълшебните семена”, Петър Бобев
Някога, много отдавна, живял един беден момък.
Той имал съвсем малко земя — толкова малко, че не успявал да се изхрани от нея. Затова момъкът ходел да помага на богатите си съселяни. Съсипвал се от работа, а все не смогвал да припечели хляба си.
Накрай немотията му дотегнала съвсем и една сутрин, още по тъмно, той тръгнал да дири щастието си другаде.
Вървял час, два, три. След като минал през няколко села, навлязъл в гъста гора. Приседнал до едно изворче и накиснал във водата къшей корав хляб.
Там било прохладно и приятно. Пеели славеи. Бръмчали мухи и буболечки. От клон на клон подскачали пъргави катерички.
По пътя се задала една стара жена, понесла на гръб наръч дърва. Едри капки пот се стичали по набръчканото й лице, а краката й треперели от умора.
Тя тръшнала товара си на земята и приседнала до изворчето с дълбока въздишка:
— Ех! Тежък живот, чедо! Гладна съм. Ще ми дадеш ли малко хляб?
Беднякът й подал накиснатото коматче. Тя го изяла бързо с беззъбата си уста, после запитала:
— А ти защо не ядеш?
— Нямам повече хляб — отвърнал той усмихнат.
Старицата го погледнала изненадана.
— Златно сърце имаш, сине! — пошепнала тя. — Да си ми жив!
След това станала да си ходи. Когато посегнала за товара си, момъкът скочил и рекъл:
— Дай да го понося аз! Ти си уморена, пък аз съм свикнал.
С дървата на рамо той поел редом с нея. Двамата вървели и си приказвали. Бабичката го разпитвала кой е и къде отива, а той й разправил всичко.
По едно време тя казала:
— Сега ще се разделим, защото наближихме колибката ми. Благодаря ти много. Искам да ти се отплатя.
Бръкнала в торбата си и извадила шепа зърна.
— Вземи това семе! То е вълшебно. Ще те направи заможен. Аз съм магьосница и виждам твоето бъдеще. Ти ще се ожениш за разумна девойка, ще имаш много деца, ще бъдеш доволен от себе си и от своя труд.
Бабичката замълчала, изгледала го продължително и прошепнала:
— Ала за да се сбъдне това, ти трябва да изпълниш заръката ми. Съгласен ли си?
— Съгласен съм — отвърнал беднякът бързо.
— Тогава слушай! Тези зърна не никнат в каква да е нива. Преди да ги засееш, трябва да наториш добре земята!
— Де у мене тор! Та аз нямам волове.
— Иди при съседа си и почисти обора му без пари! Поискай само изхвърления тор! Колкото по-съвестно работиш, толкова повече тор ще получиш. Ясно ли ти е?
— Ясно е! Ама…
— Така! А после изори нивата си дълбоко!
Помислил, че тя не чува добре, момъкът се навел до ухото й и извикал:
— Нали ти рекох — нямам никакъв добитък.
— Тогава вземи под наем от съседа си. Уговорете се така — ти ще му ореш цял ден, а срещу това той да ти даде ралото и воловете си за един час. Той ще остане доволен. Дори може да ти се надсмее на ума, но ти бъди сигурен, че няма да загубиш. Запомни само едно — натискай здраво ралото! Това е най-важното за магията.
— Разбрах, бабо, ще те послушам.
— Чак тогава засей вълшебните семена! Но ги засей много рано, та посевът да поникне и да заякне до студовете. Напролет го оплеви добре! Грижи се за него повече, отколкото за себе си! Знай, че от това зависи твоят успех в живота и щастието ти. Така прави всяка година! Запомни ли всичко?
— Запомних.
— Повтори го!
Той повторил думите й.
След това тя се сбогувала с него и навлязла в гората.
Като се върнал на село, момъкът се запретнал за работа. Наторил земята добре, изорал я дълбоко, посял семето рано, оплевил посева. Грижел се за него, както му заръчала старицата. През лятото го ожънал. Когато го овършал, той не можел да му се нарадва. Житото било едро и тежко — блестящо като чисто злато. Нали било вълшебно?
През есента пак го засял.
След няколко години вълшебното семе се намножило. Земята на бедняка почнала да ражда три пъти повече от земята на другите селяни.
Сбъднали се думите на магьосницата.
Момъкът забогатял, оженил се, родили му се хубави деца. Съселяните му почнали да го уважават. Идвали при него да питат как да работят нивите си и той им казвал всичко.
Един ден той решил да подири магьосницата. Намерил я в горската колибка и й казал:
— Аз съм ти много благодарен, дето ме направи човек. Затова ела да живееш при мене! Къщата ми е голяма — има място и за тебе.
Тя отговорила кротко:
— Не се грижи за мене, синко! Аз навикнах в гората. А ти се прибери у дома и бъди щастлив! Но преди да си идеш, искам да ти кажа още нещо. Послушай ме, както и преди! Не се възгордявай! Бъди все тъй трудолюбив! Тогава щастието няма да те напусне никога.
Разбрал, че бабичката наистина е доволна от скромния си живот в гората, селянинът й благодарил повторно и си тръгнал.
На прага тя добавила:
— Ще ти призная нещо. Аз не съм никаква магьосница, а само една обикновена стара жена — една нещастна стара жена. Загубих всичките си близки. Като те видях, помислих, че видях своя син. Обикнах те веднага. Разбрах, че си добър и трудолюбив. По това познах, че ще успееш. Поисках да ти вдъхна надежда и вяра. Радвам се, че сполучих. А пък семето, което ти дадох, не беше вълшебно. Носех го да си направя булгур. Не се учудвай! Ти сам, със своите сили постигна всичко. Запомни — когато се трудиш, всяко семе под твоите ръце ще стане вълшебно.
Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач
Недоволен от немотията, един бедняк – добряк по душа, решава да тръгне по света, за да дири щастието си, тъй като няколко години подред с усилия се опитва да изкара прехраната си, но все не успявал.
Една сутрин той слага комат хляб в торбата си и тръгва. След известно време доближава гъста гора, където спира да отпочине. Присяда близо до малко изворче и накисва във водата сухия хляб.
Не след дълго отнякъде се появява стара жена, която носи на гърба си наръч дърва. Уморена от непосилната работа, тя хвърля товара си на земята и сяда до момъка. Пита го за храна и беднякът я гощава с киснещия се хляб. Беззъбата старица лакомо изяжда всичко и благодари за добрината. Интересува се защо той не хапва нищо и с изненада узнава, че парчето хляб е всичко, което е носел със себе си за обяд.
По едно време бабата става и докато оправя багажа си, добрякът взема дървата и предлага той да ги носи до дома ù вместо нея. Пътьом си приказват, момъкът споделя кой е, накъде е тръгнал. Когато стигат до колибата на старицата, тя благодари за помощта и се отплаща за добрината с шепа вълшебни семена. Преди да се разделят, бабата се представя за магьосница и споделя, че вижда скорошно щастие, което ще сполети младежа, стига обаче той да я послуша и да изпълни заръките ù. Вълшебните семена ще го направят богат, ако ги посее в добре изорана почва и ги обгрижва през цялата година. За да поникнат обаче, вълшебните семена се нуждаят от оборска тор.
Невярващ на ушите си, момъкът отвръща, че това няма как да се случи, понеже той няма нито волове, нито оборска тор, нито земя. Старицата го поучава как да си набави необходимото. Съветва го да помогне на съседа си, като почисти обора му и в замяна на труда си вместо пари да вземе излишния тор.
Обмисляйки предложението на бабата, момъкът уточнява, че дори и да се сдобие с тор, то няма волове, с които да изоре нивата си. Възрастната жена и за това го поучава какво да направи. Предлага му да изоре нивата на съседа си и в замяна да получи воловете и ралото за един час. Така в подготвената изорана земя да засее семената по-рано, за да успеят да заякнат преди падането на студовете, а на пролет да ги оплеви. След като се уверява, че момъкът е запомнил всеки детайл от инструкцията, старицата се сбогува с него и си тръгва.
Още на следващия ден бедният момък се захваща със задачата. Изпълнява всичко според укаанията на бабата. Най-напред хубаво изорава земята. Засява вълшебните семена, а на пролет ги почиства от плевелите. Когато идва ред да ги ожъне, не можел да им се нагледа – класовете тежали от зърно.
На следващата година момъкът отново засява по същия начин нивата си. Постепенно той успява да натрупа състояние, да се ожени, да се сдобие с деца и да спечели уважението на своите съселяни, които идвали при него за съвет при отглеждането на посевите.
Веднъж той решава да отиде при добрата старица в гората и да я покани да живее в дома му като отплата за стореното преди време добро. Намира бързо колибата и почуква на вратата. Когато старата жена застава пред него, той я кани да дойде да живее при семейството му. Бабата благодари за поканата, но отказва да отиде на новото място, понеже е навикнала с горския пейзаж и живот. Моли младежа да не се възгордява, а да продължава да се труди и занапред, за да се радва на щастлив живот.
На раздяла тя признава, че не е магьосница, а обикновена беззъба старица, която преди време е загубила семейството си. Виждайки младежа при извора, го припознава за своя син, обиква го от пръв поглед и решава да го окуражи за добрината му. Семената, които му дава не били вълшебни, но те сторили вълшебство в живота му благодарение на неговия труд и усилия.
Оттук може да разпечатате текста на разказа “Вълшебните семена“ и да изпълните дидактическата задача.