Обикновено транформираме пряка реч в непряка. Но днес ще се опитаме да превърнем непряката в пряка реч. За целта ще използваме изходен текст от книжката “Паун и жерав” от поредицата “Лесно е да се чете” на издателство Ина”. Изборът ни не е случаен, тъй като книжката съдържа преразказани басни на Лафонтен, в които няма пряка реч. Трансформирането на повествователен текст в диалог изисква да се съобразим с детайлите от описанието на случката.
Изходен текст “Куче и заек”
Един малък и непослушен заек много обичал по цял ден да скача и да си играе. Веднъж, въпреки съветите на майка си, се отдалечил твърде много от дома. Изведнъж насреща му изскочило голямо и ужасно куче. Малкият заек започнал да плаче. Но когато всичко изглеждало изгубено, от гората излязъл огромен мечок и го спасил. Оттогава малкият заек спрял да бъде непослушен.
Трансформацията
– Мило мое дете, като излезеш да играеш, не се отдалечавай от дома, защото дебнат много опасности наоколо – помоли мама Зайка.
– Добре, мамо. Не се тревожи. Ще играя тук, наблизо… Я-я, каква пеперуда! Ще я попитам дали иска заедно да поиграем.
– Бау, бау!
– Кой си ти? – сепна се зайчето.
– Едно голямо куче, което обича да изненадва безстрашни зайчета като теб.
– Оле-ле! – проплака Зайко.
– Остави веднага зайчето намира! – изръмжа неочаквано един голям мечок в гъстака.
А какво всъщност сме направили
– Мило мое дете, като излезеш да играеш, не се отдалечавай от дома, защото дебнат много опасности наоколо – помоли мама Зайка. (Започваме диалога, като използваме подходящи глаголи.)
– Добре, мамо. Не се тревожи. Ще играя тук, наблизо… Я-я, каква пеперуда! Ще я попитам дали иска да поиграем заедно. (Появата на пеперудата показва, че зайчето ще се отдалечи от вкъщи. Освен това придвижва действието напред.)
– Бау, бау! (Поява на опасност.)
– Кой си ти? – сепна се зайчето. (В ремарката изразяваме с действието уплахата на Зайко.)
– Едно голямо куче, което обича да изненадва безстрашни зайчета като теб. (Опасността е прекалено близо, а зайчето е съвсем самичко.)
– Оле-ле! – проплака Зайко. (С проплака изразяваме безсилието на непослушното зайче.)
– Остави веднага зайчето намира! – изръмжа неочаквано един голям мечок в гъстака. (Когато всичко изглежда безнадеждно, се появява мечокът, който спасява зайчето.)
– Благодаря ти, Мечо! От сега нататък ще бъда послушен. (Репликата изразява поуката в баснята.)