В стремежа си да провокирам интереса на учениците от 6. клас към четенето, ученето и самоорганизацията на времето за самоподготовка, реших да инициирам един по-различен урок по литература, прилагайки казусен подход. Умело подбирах темата, ръководейки се от учебното съдържание по литература за 6. клас. Най-удачен за целта ми се стори текстът “Бъчва със знания” на Джералд Даръл, който някак естествено се вписва в проблематиката на нашия казус: “Мода или потребност е образованието?”. В крайна сметка “бъчва със знание” ли е ученикът? Има ли универсални методи на преподаване, респективно – на учене? Ефективни или остарели са педагогическите решения на Джордж в условията на съвременното образование?
За отправна точка при решаването на поставения казус послужи един репортаж по Nova телевизия за състоянието на средното професионално образование в България. С маркираните проблеми в новината очертах реални житейски ситуации, провокиращи размисъл върху последиците от липсата на образовани специалисти. Анализирането на информацията в така подготвените работни листове фокусира разсъжденията върху осмисляне на понятието образование. За по-голяма изчерпателност привлякохме аргументи от образователните модели, които познаваме – този на Джордж, описан в главата “Бъчва със знания”, и този от нашата класна стая. Провокирайки критическо мислене у учениците, в процеса на дискусията се изправихме пред няколко основни въпроси: Защо е нужно да сме образовани? От кого зависи да сме образовани? Какво ни дава и какво ни отнема образованието? Как трябва да учим? Приложим ли е индивидуалният подход при работа с голяма група (целия клас)? Какво се крие зад най-често употребяваните ученикови реплики “скука”, “не ми е интересно”, “няма смисъл”, “за какво ще ми послужи това”? Нашият урок казус завърши с дописване на изреченията: “Училището е…” “Ученето е…” Учителят е…” “Ученикът е…”