Разочарованието в “Отечество любезно…!”

В своите спомени Иван Вазов споделя: “И в моята крехка душа отрано се вкорени убеждението, че България, моето отечество, е най-хубавата земя на света […] И аз се гордеех … и аз я обикнах.” Доказателство за думите на поета са многобройните му творби, възпяващи красотата на българската природа. Израз на преклонението на Вазов пред родната природа е стихосбирката “Поля и гори”, издадена през 1884 г. В нея е включено възторженото му стихотворение “Отечество любезно, как хубаво си ти!”, каето е написано през 1882 г. Изминали са само четири години от мечтаното Освобождение, а творецът е разбрал, че неговите сънародници не оценяват истинското богатство, което притежават.

В композиционно отношение стихотворението е изградено от пет строфи, всяка от които съдържа по седем стиха, като първият стих се повтаря с последния. Изключение прави само последната, пета строфа. Водещи са темите за любовта към родината и неблагоразумното отчуждаване от своето.

Какво е внушението в израза “и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци”?

Преди да пристъпим към писането на теза е нужно да посочим кои са ключовите думи във въпроса. Изписваме ги на самостоятелни редове и правим асоциативни облаци към всяка от тях. По този начин очертаваме опорните моменти в разсъжденията ни.

ние – лично местоимение за означаване на говорещия и събеседниците му 

майко – назовава най-близкия, най-скъпия за нас човек

умрем – преставам да съществувам, бера душа, унищожавам се, забравям се

чужденци – човек, който е чужд в дадено място или в дадено общество

Стихотворението “Отечество любезно, как хубаво си ти!” на Иван Вазов изразява болката от безразличието на българина към красотата на българската природа. Лирическият говорител се срамува, но и страда от бездушието на своите съотечественици. Неговата болка е разкрита чрез първоличното местоимение “ние”, както и чрез обръщението “майко”. Внушението за невъзвратимото отчуждение на децата на отечеството от всичко родно е постигнато чрез епитета “чужденци”, който като сподавен вик разсича обеднялата духовност на следосвобожденския българин.