Заветът на Странджата е разкрит в пета глава на Вазовата повест “Немили-недраги”. След заболяването на Знаменосеца в кръчмата настъпва запустение. Това засилва внушението за предстоящия му край. До най-стария хъш, опората на всички хъшове, остава единствено Бръчков. Така се осъществява приемственост – най-младият е приемник на завета на най-стария.
Запишете с 4 – 5 изречения какъв е заветът на Странджата.
За създаването на теза, при която липсва цитат, е необходимо да потърсим ключовите елементи, с чиято помощ да отговорим изчерпателно на поставения въпрос. Принципно и тук може да си послужим с модела: В еди-кое произведение (жанр, заглавие) на еди-кого (автор) е изразено еди-какво, разкрито по еди-какъв начин. Назоваваме компонентите и започваме тълкуването на тяхната образна символика. В случая задачата ни е да изведем в какво се изразява заветът на Странджата. Примерният алгоритъм на работа би изглеждал така:
1. Кой е Странджата и каква е неговата роля за хъшовете мъченици?
2. В коя глава от повестта “Немили-недраги” е описан заветът на Странджата?
3. Кои са мотивите на Странджата да завещае най-ценното, което има, на Бръчков?
4. Кои са участниците и къде се намират те?
5. При какви обстоятелства Странджата прави своето завещание?
6. В какво се изразява заветът на Странджата?
Назоваването
Странджата завещава на Бръчков:
– парче знаме – символ на революционната борба;
– мемоар на БРЦК – изразител на революцията;
– заветно слово – смисъл на хъшовския живот.
Опорни думи и изрази
1. Странджата – пример и баща за хъшовете
2. Тежкият живот на българските хъшове, готови на саможертва в името на свободата на родината
3. Смъртта на Знаменосеца – одухотворяване на приемствеността между най-стария и най-младия хъш
4. Ценностите на хъшовете – борчески идеал, родолюбие, всеотдайност, синовен дълг пред отечеството
Примерна теза
В пета глава от повестта “Немили-недраги” Странджата е показан в края на своя живот. До последния си миг той изпълнява ролята на опора на хъшовете. Старият хъш е живата памет на славното минало, нравствен идеал и пример. Дори при отсъствието на всички останали той е стожерът, който отправя свещен завет към най-младия – Бръчков. И макар завещанието да е символично, то е величествено. Мемоарът и късът от знамето са символите на саможертвеността на Знаменосеца, за когото свободата на отечеството е най-висша ценност. Последните думи на Странджата към Бръчков: “Умри за България!…”, показват най-важния и единствен смисъл на живота на всеки хъш, готов на саможертва пред олтара на отечеството.