Отговор на житейски въпрос
Още със своята поява човекът е част от природата и затова той живее в хармония с нея. С течение на времето човекът осъзнава своята безпомощност и нищожност пред природните стихии и той всячески я умилостивява.
Човек едновременно се учи и се вдъхновява от природата. Наблюдавайки живота в нея, той се учи как да оцелява, а с духовното си израстване открива в природата своето най-голямо вдъхновение.
Свидетелство за това, че човек се припознава като част от природата, намираме в митологията, където тя е представена като живо същество със свой разум.
На по-късен етап от развитието си човек възприема природата като обект за възхищение. Все по-често на природните явления се приписват човешки качества и черти. Фолклорното мислене сравнява човешкия с фолклорния свят чрез представите за календарния цикъл. Така утрото и пролетта стават изразители на човешката младост, а вечерта и зимата – на човешката смърт.
В по-късно време природата се превръща в мощен източник на вдъхновение. Човек възпява красотата и божествената хубост на природата в различни песни, стихотворения и картини, а в българската литература природата се отъждествява с родината. примери за това ни представят творбите на Любен Каравелов, Иван Вазов.
Природата, от която човекът е малка частица, е всъщност една от най-желаните теми за творчество у много писатели. По този начин, въздействайки се едновременно, човекът и природата са всъщност едно цяло.
П. Тодорова, ученичка в 6. клас