Граматиката във възпитанието

Граматиката и възпитанието?! Предлозите в развитието на детските навици и умения… Порядъкът се крие в простите неща. Дори правилното развитие на детето може да се представи с несложната схемичка – движение от зависимост и пасивност към независимост и активност. Новороденото е пасивно и зависимо. Нуждае се на 100%  от обгрижване. До 3 месец майката е плътно НАД него ден и нощ. Когато детето започне вече да се обръща от гръб по корем, майката е ЗАД или ПРЕД него, подпомагайки го в изграждането на сензорно-двигателния интелект. Пълзи, прохожда – ОТПРЕД или ЗАД детето е…

Но кои предлози  представят есенцията в развитието на децата?

Доколко и докога да си служим с  предлога С ?

С ръката на детето… Докато градим основните му навици и умения

При развитие на целевите действия с предметите:

  • приучаване към целенасочено хващане на играчка;
  • приучаване да държи предмети едновременно в двете ръце;
  • приучаване да прехвърля предмет от една ръка в друга;
  • приучаване да хваща с пръсти;
  • приучаване да изважда и да прибира скрити играчки в кутия;
  • приучаване да прави „довиждане“, да пляска при похвала „браво“;
  • приучаване да държи лъжичка и да придържа чашка при пиене на течности.

С главата на детето… При развитието на нагледно-действеното мислене. И при овладяване на речта:

  • стимулиране на специфичните манипулативни действия;
  • приучаване да реагира на собственото си име;
  • овладяване на нови достъпни действия с предметите;
  • стимулиране на гукането на бебчо;
  • развитие на подражанието на звуци и срички;
  • разбиране названието на играчки и имената на близки хора;
  • усвояване на осмислени думи.

СЪС сетивата на детето… Докато го запознаваме със самото него и с околния свят…

При развитието на сетивните усещания и възприятия:

  • вслушване в говора на мама, тате и роднини; в звученето на играчки;
  • следене с поглед на движещи се ярки играчки;
  • вглеждане в лицето на мама, наблюдаване на предмети;
  • посягане към играчки;
  • различаване интонацията, с която говорим;
  • търсене на източника на звука или шума.

Усъвършентването и затвърдяването на всички навици, знания и умения стават без предлога С, т.е. детето самостоятелно. Тук деликатно се промъква предлогът ДО. Защо е важно да застанем ДО детето си и да наблюдаваме и помагаме само при помощ?!

Децата, повлияни от ежедневната работа на възрастните, имитират действията им. По този начин безболезнено се адаптират към заобикалящия ги свят и към действителността. За възрастните действията имат цел и значение, като крайният резултат е по-важен от процеса, но за детето процесът е по-важен от резултата.

Чрез упражненията от практичния живот детето развива:

  • двигателна координация;
  • уважение към себе си, към средата и към другите в нея;
  • позитивна самооценка;
  • чувство за ред;
  • навик за съзнателни конструктивни занимания, независимост и концентрация.

Може би важността на предлога ДО произлиза от това, че родителите, бидейки  ДО чадата си, запазват едни добронамерени и незаменими взаимоотношения на разбирателство, които в по-кризисни моменти от развитието на подрастващите (пубертет), не биват разрушавани.

Така истинският родител остава винаги  БЛИЗО ДО  детето си. За да го подкрепя, поощрява и успокоява.