Попиващият ум – предпоставка за концентрация

“Най-важната част от живота на човека не са годините, прекарани в университета, а първият период – от раждането до 6 години. Това е времето, през което човешката интелигентност се формира. Hо не само интелигентността, а всичките й психологически сили. – казва Мария Монтесори.

Попиващият ум е фундаментален в голяма част от философията на д-р Монтесори (първите шест години от живота). През този период детето учи чрез абсорбиране на знания без усилие, също както една гъба попива вода. То търси преживявания в света наоколо, подтиквано от Хорме (вътрешния порив, който предхожда волята). Тези преживявания влизат в съзнанието му чрез сетивата. Но това не са просто преживявания, това е основата, от която се изгражда личността на детето.
Наблюдавайте играта на малкото дете с водата в банята. То ще пляска в нея, ще се опитва да я вдигне, ще я разлива, без да се впечатлява, че наоколо всичко може да е подгизнало във вода. Колкото и пъти да му казвате да престане, то пак ще се връща при водата и пак, докато съвсем неочаквано се почувства удовлетворено, тъй както Попиващият му ум се е наситил! През цялото време, информацията от тази опитност е била съхранявана, не само относно водата, но и за чувството на удовлетвореност от работата и дълбоката концентрация.

Детето расте и човекът, в който ще се превърне, зависи от безкрайните преживявания, впечатления и упражнения. Микро уроците от практическия живот се трупат и се превръщат в манталитет….

Монтесори вижда умствения растеж като продължение на физическия. Според нея, заобикалящата среда осигурява храната за растежа на психичните структури по подобен начин, както го прави храната за растежа и на физическите органи. В допълнение, някои форми на подхранване са по-полезни, отколкото други за поддържане на умствения растеж, точно както някои храни са по-полезни, отколкото други за поддържане на физическото развитие.

Урокът е като призив за внимание. Ако материалът отговаря на вътрешните нужди на детето и е нещо, което ще ги удовлетвори, то той го подтиква към продължително действие. Така детето се усъвършенства и използва материала отново и отново. Когато желанието и интересът разпалват детското въображението, всяко действие се претворява в творчество.