Въведение към разбирането на понятието наречие
Върху масата за презентации сме разположили три различни карти, от които едната е без текст, а останалите две съдържат кратък текст. Каним децата и им обясняваме, че това са специални карти за пролетта, но не всички са еднакви. В тях има скрита разлика, която не се вижда веднага. Показваме картата без текст и подканваме децата да си представят как грее слънцето, как се движи водата в рекичката, как хвърчат птиците в небето. След кратка пауза показваме останалите две карти и съобщаваме, че двата текста описват точно тази картинка. Уточняваме, че макар и да се отнасят за една и съща илюстрация, те се различават по нещо. Каним децата да прочетат внимателно двата текста и да се опитат да открият в кой от тях “виждат” и “усещат” картината по-ясно. Изчакваме всички предположения и при необходимост насочваме вниманието към думите, които правят описанието по-живо. Стигаме до извод, че във втория текст има думи, които не назовават пролетни обекти, а показват как, къде и кога се случват действията. Тези думи съставляват една специална част на речта в българския език, която се нарича наречие.
Специалните думи за признаци
Коя дума е наречие, научаваме в следващата игра – Думи признаци. Предварително изрязаните ленти с думи в червени и оранжеви полета подреждаме върху табличка в две купчинки. Едно дете тегли червено картонче с глагол (пиша, рисувам, говоря..), а друго – оранжево картонче с наречие (красиво, добре, тихо). Първото дете изпълнява действието, без да го назовава, а второто дете трябва да съгласува своето наречие с правилния глагол. Накрая класът формулира изречение (Момичето говори тихо. Момчето завива вдясно.). Целта на играта е децата да разберат връзката на наречието с глагола и да осъзнаят, че наречието не назовава самото действие, а начина или обстоятелствата на извършването му.
Ако разполагаме с достатъчно време, може да добавим и кратка физминутка. Приканваме децата да изпълнят следните инструкции: Застанете изправено, обърнете главата си наляво, после – надясно. Погледнете нагоре, а след това – надолу. Затворете леко очи. Затворете силно очи. Погледнете напред. Слушайте внимателно. Пишете красиво.
Мъдростта на древните езиковеди
Думата наречие е много стара. Среща се в старобългарския език. В думата наречие е скрита думичката реч, с която първоначално книжовниците назовавали глагола. Следователно наречие буквално означава наслагване върху глагола. Древните учени виждали целта на наречието да бъде с глагола, за да го обясни. Затова те вложили в името на тази част на речта нещо отличително, нещо, което да подсказва връзката на наречието с действието. Постепенно наречието се обособило в самостойна неизменяема дума, която най-често означавала признак на действие, но с течение на времето разширила своя семантичен ареал и започнала да означава още признак на друг признак или признак на предмет. Най-често наречието означава признак на действие, като се свързва с глагола, за да го характеризира по отношение на различни обстоятелства (чете бързо, пристигам утре, прибирам се вкъщи…). Освен това наречието може да се свърже с прилагателните имена или с други наречия, за да означи признак на друг признак (много красива, твърде високо, само сега …). В много редки случаи наречието се свърза със съществителните имена, за да означи признак на предмет (движение напред, крачка назад…).
Морфологичен микроскоп или малко повече за особеностите на наречието
Наречието е самостоятелна част на речта, която не се променя по род, число или падеж. То остава постоянно, независимо от контекста, в който се използва. Наречието придава нюанс и дълбочина на нашата реч и позволява на говорещия (пишещия) да предаде конкретни детайли на действията или да усили значението на други думи в изречението. Когато наречията са образувани от качествени прилагателни, те могат да се степенуват. Частиците за степенуване (по, най) се пишат полуслято към наречието: добре, по-добре, най-добре, но вече, повече, най-вече.
Много често наречията се бъркат с прилагателните имена. Важно е да знаем как да различаваме всяка от двете части на речта. За целта ще поставим една и съща дума в различен контекст, за да определим дали тя е прилагателно име, или е наречие.
Детето влезе бързо в стаята. Как влезе детето? Бързо.
Децата влязоха бързо в стаята. Как влязоха децата? Бързо.
В тези две изречения променихме числото на подлога и на сказуемото, но това не се отрази на начина, по който действието се извършва – бързо.
Детето влезе усмихнато в стаята. Как влезе? Задаваме въпрос заедно с действието. Това е сигурен индикатор, че начинът на действие е изразен с наречие.
Усмихнато, детето влезе в стаята. = Усмихнатото дете влезе в стаята. = Детето, което е усмихнато, влезе в стаята. Какво дете? Задаваме въпрос заедно със съществителното име. Това е показател, че думата усмихнато е прилагателно име.
В тези две изречения думата усмихнато изпълнява различна роля. В първото изречение усмихнато отговаря на въпроса как влезе детето. Във второто изречение усмихнато отговаря на въпроса какво е детето. Следователно в първото изречение думата усмихнато е наречие, а във второ изречение – прилагателно име, което изпълнява синтактична роля на обособено определение. Ще познаем дали думата е наречие, или прилагателно име, като опитаме да променим нейния род или число.
Видове наречия
В зависимост от това какво означават наречията и на какви въпроси отговарят, те биват няколко вида:
1. Наречия за време – посочват времето на действието и отговарят на въпроса кога: днес, довечера, денем, вчера, утре, догодина, лете, зиме, надвечер, нощес, рано, призори, сега, тутакси, от време на време, после, веднага, веднъж, изведнъж, късно, мигом, навреме, наскоро, отново, после, привечер, някога, никога, когато, току-що и др.
2. Наречия за начин – посочват начина, по който се извършва действието, и отговарят на въпроса как: нетърпеливо, радостно, тичешком, плачешком, бавно, бързо, вярно, грешно, горе-долу, лека-полека, настойчиво, нетърпеливо, плавно, рязко, силно, спокойно, тихо, уморено, добре, наизуст, живо, тъкмо, всякак, гърбом, кръгом, някак, никак и др.
3. Наречия за място и посока – посочват местоположението на действието и отговарят на въпросите къде, откъде, накъде, докъде: вкъщи, тук, там, горе, отгоре, нагоре, долу, отдолу, надолу, където, някъде, никъде, високо, ниско, вдясно, вляво, дясно, ляво, накриво, направо, наоколо, отпред, отзад, встрани, отстрани, нейде, нийде, навсякъде, никъде, някъде, плитко, далеко, навън, вътре и др.
4. Наречия за количество и степен – определят степента на действието и отговарят на въпроса колко: много, малко, кратко, предостатъчно, твърде, повече, доста, достатъчно, често, още и др.
5. Наречия за причина и цел – посочват причината за действието и отговарят на въпросите защо, с каква цел: затова, нарочно, по навик и др.
6. Наречия за логическо уточняване: сигурно, следователно, вероятно, може би, като че ли, главно, именно, напразно, естествено, наистина, обикновено, допълнително, тъкмо, явно, сравнително, едва ли и др.
Синтактична служба
Като част на речта наречието е единствената неизменяема, но самостойна дума, която не се мени по форма, но в изречението изпълнява отделна роля. Тъй като наречието означава признак на действие, на предмет или на друг признак, затова най-често то се отнася към глагола и по-рядко към прилагателно или съществително име. Ето защо в изречението наречието принадлежи най-често към групата на сказуемото и изпълнява роля на обстоятелствено пояснение. В много редки случаи наречието в изречението изпълнява функция на определение, но несъгласувано.
Днес снегът валеше много силно и разстилаше навсякъде бялото си одеало.
Кога валеше снегът? Днес – обстоятелствено пояснение за време.
Как валеше снегът? Силно – обстоятелствено пояснение за начин.
Колко силно валеше снегът? Много – обстоятелствено пояснение за количество.
Къде разстилаше бялото си одеало? Навсякъде – обстоятелствено пояснение за място.
…
Къщата отсреща е на три етажа. Отсрещната къща е на три етажа.
Къде е къщата на три етажа? Отсреща – несъгласувано определение.
Градът нощем е красив. Нощният град е красив.
Кога градът е красив? Нощем – несъгласувано определение.
Символ на наречието
Представям ви символа на наречието – оранжева сфера. Ако си спомняте, с червена сфера бяхме означили глаголите, тъй като червеното е цветът на движението, на динамиката, на енергията. Оранжевият цвят е производен от червения и силно напомня за ролята и мястото на наречието – при глаголите, разкривайки обстоятелствата, при които протича едно действие. Занапред при откриването и определянето на частите на речта, за означаване на наречията ще използваме оранжев кръг.