Живяли три прасенца. Три братленца. Веднъж най-голямото братле казало: “Хайде да си построим къща! Като си имаме дом, няма да се боим от вълци и от студ.” Но братята били много мързеливи. “Лесна работа! – прогрухкали те в отговор. – До зимата има време, а от вълци ние и така не се боим!” Тогава най-голямото прасе събрало камъни и почнало самò да си строи къща. Но когато настъпил студът, братята му също решили да си направят къщички. Средното братче си направило дом от клончета. Най-малкото – от слама. Най-голямото си довършвало своята каменна къща и си пеело песенчица:
Аз не правя дом от слама,
къща зидам аз от камък –
звяр да няма на света
да отвори таз врата!
А в това време мързеливите му братя тичали към гората и грухкали:
Не боим се ний от вълк,
ний от вълк, ний от вълк!
И изведнъж те видели вълка. Стоял той зад едно дърво и щракал зъби. Прасетата се втурнали да бягат. Най-малкото дотичало до своята къщичка и затворило след себе си вратата. Но вълкът духнал и сламената къщичка се пръснала на всички страни. Прасето се втурнало към дома на средния брат. Тъкмо се затворили двете прасенца и чули страшен глас:
– А-у-у! Сега ще ви изям и двете!
И вълкът пак почнал да духа с всички сили. Домът на средното братче не издържал и също се развалил. В ужас се затичали прасенцата към най-големия си брат. Братът ги приел, затворил вратата и спокойно казал:
– Няма никой на света да отвори таз врата!
– А, така ли? Тогава аз ще ви изям и трите! – изръмжал вълкът и започнал да духа.
Но каменната къща стояла като крепост. Тогава вълкът се качил на покрива и надникнал в комина. Ала прасенцата всичко чули и когато вълкът почнал да се спуска из комина, най-голямото отишло при котела с кипналата вода и отместило капака. Черният като коминочистач вълк се бухнал в горещата вода.
С вой излязъл той обратно на покрива, хвърлил се на земята и побягнал, където му очи видели. А тримата братя почнали да играят и да пеят:
Де ли има в тоя свят
дом по-хубав, по-богат!
Няма нивга други път
да се върне тук вълкът!